Тъмна любов

— Обвинението в убийство — Рот се засмя тихо и понижи глас. — Бил ли си някога в чувал за трупове, полицай?

Порите на мъжа излъчваха гняв, неподправен и вибриращ.

— Не ме заплашвай.

— Не те заплашвам.

Лявото кроше разсече въздуха бързо като бейзболна топка, но Рот не помръдна, за да го избегне. Тежкият юмрук на ченгето го улучи в челюстта и главата му отхвръкна назад. От болката пред очите му затанцуваха светли петна.

— Бъч! Престани!

Бет изтича към тях, като че ли се канеше да застане помежду им, но ченгето със сила я задържа.

— Господи, невъзможна си! Да не искаш да пострадаш? — попита, избутвайки я настрана.

Рот изплю кръв.

— Прав е. Прибирай се. Защото тук ще стане гадно.

Благодарение на любовната сцена в колата, която смътно беше видял, Рот и без това не можеше да понася ченгето. Но ако продължаваше да държи на Бет такъв тон, щеше да му избие предните зъби. А после щеше да убие кучия му син.

— Върви си, Бет — каза той.

— Млъкни! — кресна му ченгето.

— Ако не млъкна, пак ли ще ме удариш?

Ченгето приближи лицето си към неговото.

— Не, ще те застрелям.

— Нямам нищо против. Обичам раните от куршуми — Рот снижи глас. — Само не пред нея.

— Майната ти.

Но все пак покри оръжията и парите, като хвърли сакото си отгоре. След това хвана Рот за лакътя и го помъкна със себе си.

Докато Бъч отвеждаше Рот, Бет имаше чувството, че ще повърне. Агресията протичаше във въздуха между тях като киселина от акумулатор. Въпреки че Рот беше с белезници и с опрян в главата му пистолет, тя не беше съвсем сигурна, че Бъч е в безопасност. Имаше чувството, че Рот просто му позволи да го арестува.

Но Бъч сигурно знае, каза си тя. Иначе щеше да прибере пистолета в кобура си, а не да го притиска към главата на Рот.

Беше чувала, че Бъч е суров към престъпниците, но беше ли толкова луд, за да убие някого от тях? Ако се съди по свирепото изражение на лицето му, отговорът на този въпрос беше едно голямо „да“. При това можеше и да му се размине. Жесток е краят на онези, които водят пълен с опасности живот, а Рот определено не беше съблюдаващ закона чиновник с бяла якичка. Кой би се изненадал, ако го намерят да лежи с куршум в главата в някоя забутана уличка или да се носи с лицето надолу по реката?

Подчинявайки се на един внезапен инстинкт, тя заобиколи тичешком сградата.

Бъч вървеше към колата си, все едно носеше взривоопасен товар. Тя се втурна след тях.

— Почакай. Искам да му задам един въпрос.

— Да не искаш да го питаш кой номер обувки носи, а? — сопна се Бъч.

— Четиридесет и пети — отвърна Рот провлечено.

— Ще го запомня, за да ти купя подарък за Коледа, задник такъв.

Бет изскочи пред тях, така че двамата мъже трябваше да спрат или да я съборят. Тя се взря в лицето на Рот.

— Защо дойде при мен?

Би могла да се закълне, че погледът му зад тъмните очила се смекчи.

— Не исках да се получи така.

Бъч я избута настрана с тежката си ръка.

— Имам една идея. Защо не ме оставиш да си свърша работата?

— Не я докосвай — изръмжа Рот.

— Да бе, ще те послушам — Бъч блъсна другия мъж напред. Когато стигнаха до колата, Бъч рязко отвори задната врата и натисна главата на Рот, за да вкара грамадното му тяло вътре.

— Кой си ти? — извика тя.

Рот я погледна, застанал неподвижно, въпреки че Бъч го натискаше с всичка сила.

— Баща ти ме изпрати — каза той отчетливо и след това седна на задната седалка.

Бет затаи дъх. Като през мъгла видя Бъч да затръшва вратата и да се отправя към мястото на шофьора.

— Почакай! — извика тя.

Но колата рязко потегли и гумите й оставиха черни следи по асфалта.

15

Бъч взе радиостанцията и помоли диспечера да изпрати незабавно някой в двора на Бет, за да прибере оръжията и парите, които беше покрил със сакото си. Докато караше, едното му око гледаше пътя, а другото в огледалото за обратно виждане. Заподозреният също го гледаше, а на зловещото му лице играеше лека усмивка.

Исусе, този тип беше огромен. Заемаше почти цялата задна седалка и беше наклонил глава, за да не се удари в тавана, ако попаднат на дупка по пътя.

Бъч нямаше търпение да го изкара от проклетата кола. След по-малко от пет минути вече караше по Трейд Стрийт и зави към паркинга на участъка, като се постара да спре възможно най-близо до страничния вход. Излезе от колата и отвори задната врата.

— Хайде да не си правим номера — каза той и хвана Рот за ръката.

Мъжът се изправи. Бъч го побутна да върви напред. Но заподозреният отстъпи назад в посока, обратна на участъка.

— Сбърка пътя — Бъч запъна крака и го задърпа силно. Заподозреният не помръдваше. Просто отстъпваше назад, повлякъл Бъч със себе си.

— Мислиш си, че няма да те застрелям? — попита Бъч и посегна към пистолета си.

И внезапно всичко свърши.

Бъч никога не беше виждал някой да действа толкова бързо. В един миг онзи беше с ръце на гърба, оковани в белезници, в следващия белезниците бяха на земята. Само с едно движение Бъч беше обезоръжен, заклещен в задушаваща хватка и завлечен в сенките.