Тъмна любов

Той колебливо протегна ръка и я постави върху наведената глава на Тор. Важността на това, което му предстоеше, което предстоеше на всички, беше твърде огромна, за да бъде осъзната напълно.

— Заедно ще спасим расата — промълви той. — Всички заедно.

Няколко часа по-късно Бет се събуди и усети глад. Освободи се от тежката ръка на Рот, облече една тениска и се загърна в халата му.

— Къде отиваш, лийлан! — гласът му беше натежал, ленив и спокоен. Чу костите му да изпукват, както когато се протягаше.

Като се има предвид колко пъти беше правил любов с нея, беше чудно, че изобщо може да се движи.

— Отивам да хапна нещо.

— Кажи на Фриц.

— Той работи достатъчно снощи, заслужава да си почине. Веднага се връщам.

— Бет… — гласът на Рот прозвуча остро. — Пет часът следобед е. Слънцето още не е залязло.

Тя спря.

— Ти нали ми каза, че може би ще мога да излизам през деня.

— Теоретично е възможно…

— Сега е моментът да проверя.

Тя беше на вратата, когато Рот изведнъж се появи пред нея. Очите му я гледаха строго.

— Не е необходимо да проверяваш точно сега.

— Няма нищо страшно. Само ще надникна…

— Никъде няма да ходиш — неодобрително изръмжа той. Масивното му тяло излъчваше агресия. — Забранявам ти да излезеш от тази стая.

Бет бавно затвори уста.

Забранява ми? Той ми забранява?

Ще трябва да пресечем това още в зародиш, каза си тя и размаха пръст пред лицето му.

— Дръпни се, Рот, и забрави тази дума, когато разговаряш с мен. Може и да сме женени, но няма да ти позволя да ми нареждаш като на дете. Разбрахме ли се?

Той затвори очи. По суровите му черти пробяга безпокойство.

— Хей, всичко ще бъде напред — каза тя и се приближи към него. Повдигна ръцете му и ги постави на раменете си. — Само ще си покажа главата в салона. Ако нещо се случи, веднага се връщам долу. Окей?

Той я прегърна и я притисна силно към себе си.

— Неприятно ми е, че не мога да дойда с теб.

— Не можеш да ме пазиш от всичко.

Отново се чу недоволно ръмжене.

Тя го целуна под брадичката и хукна по стълбите нагоре, преди да е започнал отново да спори. Спря се, когато стигна на горната площадка, с ръка, опряна в картината. Отдолу се разнесе звъненето на мобилен телефон. Рот стоеше на вратата на стаята и я гледаше. Тя побутна картината, която леко се завъртя. Нахлулата през цепнатината светлина прониза мрака.

Тя чу, че той изруга и затвори вратата.

Рот гледаше телефона, докато не престана да звъни. Закрачи из стаята. Седна на дивана. Стана и отново закрачи. Най-после вратата се отвори. Бет се усмихваше.

— Мога да излизам навън.

Той се втурна към нея и опипа кожата й. Беше хладна и здрава.

— Не те ли опари? Не ти ли беше горещо?

— Не. От ярката светлина ме заболяха очите, когато излязох навън…

— Излязла си навън?

— Да. Уау! — Бет го подхвана под мишницата, защото коленете му се подкосиха. — Господи, ти пребледня. Ела тук, легни.

Той се подчини.

Боже мой! Тя беше излязла навън посред бял ден. Неговата Бет беше излязла навън, докато слънцето грее. Където изобщо не би могъл да я стигне! Ако беше останала в салона, тогава би имал шанс… Можеше да стане на пепел.

Хладни ръце отметнаха кичур коса от окото му.

— Рот, добре съм.

Той я погледна в лицето.

— Имам чувството, че ще падна.

— От физична гледна точка такава вероятност няма. Защото си легнал.

— По дяволите, лийлан. Толкова много те обичам, че се притеснявам до смърт — когато тя притисна устните си към неговите, той обхвана с ръка тила й, за да я задържи. — Не мисля, че мога да живея без теб.

— За щастие няма да ти се наложи. А сега ми отговори на един въпрос. Каква е вашата дума за съпруг?

— Хелрен. Краткият вариант е хел14.

Тя се засмя тихо.

— Голям майтап.

Мобилният му телефон отново зазвъня. Той се озъби на проклетия телефон.

— Говори, докато аз съм в кухнята — каза тя. — Искаш ли нещо?

— Теб.

— Вече ме имаш.

— Благодаря на Бога за това.

Той я гледаше как излиза, полюшвайки ханш, и си помисли, че, когато се върне, му се иска пак да правят любов. Просто не можеше да й се насити. Да доставя удоволствие на тази жена, беше като пристрастяване за него — първото в живота му.

Взе мобилния телефон, но не си даде труд да провери кой се обажда.

— Ало?

Последва пауза. След това в ушите му прозвуча дрезгавият глас на Зейдист.

— Не ти ли е гот? Да не би сватбеният ден да не е минал много добре?

Виж ти, започваше да става интересно.

— Какво имаш предвид, Зи?

— Разбрах, че викаш братята днес рано сутринта. Всички, освен мен. Да не си загубил телефонния ми номер? Да, сигурно е така.

— Знам много добре как да се свържа с теб.

Зи изпусна раздразнено дъх.

— Омръзна ми да ме третират като помияр. Наистина.

— Тогава не се дръж като такъв.

— Майната ти.

— Знаеш ли, Зи? Между нас всичко е свършено.

— И каква е причината? — засмя се Зи дрезгаво. — Всъщност няма нужда да ми казваш. Не ме интересува и, ей, така или иначе, нямаме време за празни приказки. Ти трябва да се връщаш при твоята женска, а и не се обаждам, за да ти мрънкам, че ме държите настрана.

— За какво се обаждаш тогава?