Тъмна любов

— Трябва да ти кажа нещо.

— Ти ли? — попита провлечено Рот.

— Да, аз — изхриптя Зи в отговор. — Братът на Мариса иска главата ти забита на кол. Предлагаше ми два милиона, за да го направя. Чао.

Телефонът замлъкна.

Рот го остави на леглото и потърка челото си.

Щеше да е хубаво да повярва, че Зи се е обадил по собствена инициатива. Защото може би е поел ангажимент, който няма желание да изпълни. Защото може би най-после, след около стотина години безсмъртие, съзнанието му е проговорило.

Само че беше чакал часове, а това означаваше, че вероятно Фюри го е накарал да го направи. Убедил го е да си признае. Как иначе би могъл Зи да знае, че Рот е говорил с братята?

Рот взе телефона и набра номера на Фюри.

— Твоят близнак ми се обади току-що.

— Така ли? — в гласа на Фюри прозвуча огромно облекчение.

— Няма да можеш да го спасиш този път, Фюри.

— Не съм му казал, че знаеш, Рот, повярвай ми.

— Това, в което вярвам, е, че ти би направил всичко, за да го отървеш.

— Чуй ме, братко. Ти ми нареди да си мълча и аз се подчиних. Беше ми адски трудно, но премълчах. Зи ти се е обадил по собствена инициатива.

— Тогава откъде знае, че събирам братята?

— Моят телефон звъня, неговият — не. Досетил се е.

Рот затвори очи.

— Ще трябва да го убия, знаеш го. Скрайб Върджин ще иска главата му заради измяната.

— Не е виновен той, че са поискали това от него. Казал ти е какво се е случило. Ако някой заслужава да умре, то това е Хавърс.

— И той ще умре. Но твоят брат близнак е приел да ме убие. Щом го е направил веднъж, може да го направи пак. И може би следващия път няма да си признае, след като си го убедил да го направи, разбра ли?

— Кълна се в честта си, обадил се е по своя инициатива.

— Фюри, братко. Иска ми се да ти повярвам. Но ти простреля собствения си крак, за да го спасиш. Когато твоят брат близнак загази, си готов да направиш и да кажеш всичко, за да го отървеш.

Гласът на Фюри затрепери.

— Не го прави, Рот. Умолявам те. Зи е по-добре напоследък.

— Ами какво ще кажеш за мъртвите жени, братко?

— Знаеш, че това е единственият начин, по който се храни. Все пак трябва да оцелее по някакъв начин. И въпреки слуховете, преди никога не е убивал хората, от които е пил. Не знам какво е станало с тези две проститутки.

Рот изруга.

— Господарю, той не заслужава да умре за нещо, което не е извършил. Не е честно.

Рот затвори очи. Накрая каза:

— Доведи го със себе си довечера. Ще му дам възможност да говори пред братята.

— Благодаря ти, господарю.

— Не ми благодари. Това, че ще го оставя да говори, не означава, че ще му се размине.

Рот затвори телефона. Реши да изслуша Зейдист не заради него, а заради Фюри. Братството се нуждаеше от него и Рот имаше чувството, че воинът няма да остане с тях, ако с близнака му не се отнесат както подобава. И дори тогава беше възможно да ги напусне.

Рот се замисли за Зейдист.

Хавърс беше избрал точно когото трябва. Всички знаеха, че Зейдист не е привързан към нищо и никого, така че добрият доктор беше прав да предположи, че за воина няма да е проблем да предаде братството. Освен това, за всеки запознат беше ясно, че Зи е от малцината мъже на планетата, който наистина би могъл да убие Рот.

Само едно нещо не пасваше. Зи изобщо не се интересуваше от материалните придобивки. Като роб никога не бе притежавал нищо. Като воин никога не беше търсил богатство. Затова беше трудно да се повярва, че мотивът му са парите.

Но беше абсолютно способен да убие за удоволствие.

Рот замръзна, защото носът го засърбя.

Смръщи вежди и се приближи към един от отворите, през които в стаята влизаше чист въздух отвън. Пое дълбоко дъх.

В имота имаше лесър.

Същият, който беше в хамъра до дома на Били Ридъл.

Бет сложи останало от вчера парче филе миньон и малко хрянов сос между две филии хляб. Отхапа и се почувства божествено. Храната просто имаше по-добър вкус.

Докато ядеше, гледаше през прозореца на кухнята към едно кленово дърво. Тъмнозелените му листа бяха абсолютно неподвижни. Все още беше лято. Нямаше никакъв вятър, като че ли самият въздух се беше уморил от горещината. Не, нещо помръдна.

Един мъж мина през плета на границата със съседния имот и тръгна към къщата. Кожата й настръхна предупредително. Което беше нелепо. Мъжът беше с униформа на колдуелската компания за газ и електричество и в едната си ръка носеше клипборд със закрепени на него листа. Във вида му нямаше нищо заплашително, може би поради светлата коса и спокойното му поведение. Беше едър, но се движеше леко, просто един инкасатор, който в тази горещина би предпочел да работи на бюрото си.

Телефонът на стената иззвъня и тя подскочи.

Пресегна се и го вдигна, като все още гледаше човека. Той я забеляза и спря.

— Ало? — каза тя в слушалката.

Човекът от газоелектрическата компания продължи пътя си и се приближи до задния вход.

— Бет, веднага слез долу — прогърмя гласът на Рот.

В този момент инкасаторът погледна през стъклото на кухненския прозорец. Очите им се срещнаха. Той й се усмихна и вдигна ръка.

По кожата й пролазиха студени тръпки.