Тъмна любов

Той не е жив, помисли си тя. Не беше сигурна как е разбрала, но го знаеше.

Изпусна телефона и побягна.

Задната врата се разби с трясък, чу се пукот, нещо я удари в рамото и тя усети пареща болка. След това отново я прободе болка. Тялото й забави скоростта си. Тя падна на покрития с плочки кухненски под.

Рот изкрещя, когато усети, че Бет пада на пода. Втурна се нагоре по стълбите и влезе в салона.

Слънцето прогори кожата му като излят върху нея разяждащ химикал и го принуди да отстъпи към тъмнината. Изтича до стаята си, грабна телефона и се обади горе. Телефонът звъня продължително, но никой не отговори.

Дишаше шумно, гръдният му кош се надигаше и спадаше конвулсивно.

В капан. Беше хванат в капан. Стоеше долу, докато тя…

От устата му се откъсна рев, викаше името й. Усещаше как аурата й се замъглява. Някой му я беше отнел и я отнасяше надалеч. От сърцето му изригна ярост, черна, безмерна, мразовита ярост, от която огледалото в банята се счупи с трясък.

Фриц вдигна телефона.

— Вратата е разбита, в къщата има някой! Бъч е…

— Намери ми ченгето! — изкрещя Рот.

Бъч се обади след миг. Беше останал без дъх.

— Не можах да го пипна…

— Видя ли Бет?

— Не е ли при теб?

Рот изрева отново. Усещаше стените да го притискат. Беше съвсем безпомощен, светлината, която къпеше земята горе, го беше затворила в клетка.

Принуди се да диша дълбоко. Успя да поеме дълбоко дъх само веднъж, преди пак да се задъха.

— Ченге, имам нужда от теб. Имам нужда… от теб.

48

Господин Х. Натисна педала на минивана до дупка. Не можеше да повярва. Направо не можеше да повярва. Беше отвлякъл кралицата.

Такъв шанс в живота на един лесър се случва само веднъж. При това всичко мина толкова гладко, като че ли беше планирано.

Беше се приближил към къщата само за да разузнае обстановката. Едва ли беше съвпадение, че адресът, които вампирът му даде предишната нощ в уличката, е на воина, когото беше взривил. Но каква работа имаше Слепия крал в дома на мъртвия воин?

Предвиждайки, че може би са му устроили капан, господин Х. се беше въоръжил добре и стигна до къщата на Дариъс по светло. Искаше да я огледа отвън, да види дали някои от прозорците на стълбището не са затъмнени и да провери колите на алеята.

Но после забеляза тъмнокосата жена в кухнята. Със сатурновия рубин на пръста си. Пръстенът на кралицата.

Господин Х. не можеше да си обясни как така тя може да се разхожда на дневна светлина. Освен ако в жилите й не течеше и човешка кръв. Макар че какъв беше шансът да е прав?

Във всеки случай той не се колеба. Въпреки че нахлуването в къщата не беше планирано, разби вратата, изненадан и благодарен, когато алармата не се включи. Жената беше бърза в краката, но все пак не достатъчно и стреличките му бяха свършили отлична работа сега, когато беше улучил правилната доза.

Погледна към задната част на колата.

Тя лежеше безчувствена на пода на минивана. Тази вечер щеше да бъде напрегната. Несъмнено мъжът й щеше да тръгне да я търси. И тъй като със сигурност във вените й течеше и кръвта на Слепия крал, той щеше да намери своята половинка, където и да я отведе господин Х.

Слава Богу, все още беше светло и той имаше време да укрепи хамбара. Изкушаваше се да повика подкрепление. Макар и да беше сигурен в уменията си, знаеше на какво е способен Слепия крал. Щеше да разруши имота, да изравни със земята къщата, хамбара, както и всичко в тях, но това бе най-малкото, което можеше да очаква.

Проблемът беше, че ако господин Х. повика други членове на обществото, ще трябва да се прости със славата си, че е непобедим. Освен това разполагаше и с новобранеца.

Не, ще се справи и без кибици. Всяко нещо, което диша, може да бъде убито, дори и този воин. Господин Х. беше готов да се обзаложи, че с жената като залог има сериозно преимущество.

Несъмнено кралят щеше да предложи себе си в замяна на безопасността на своята кралица.

Господин Х. се изкиска злорадо. Първата нощ на господин Р. щеше да бъде страхотна.

Бъч изхвърча от подземието и се втурна към стаята за гости, където отново бяха спали с Вишъс.

Ви крачеше из стаята, хванат в капан на втория етаж, защото нямаше начин да слезе в подземието, без да се изложи на светлината. Къщата очевидно беше предназначена за частен дом, а не за бойна централа. Този недостатък беше голям проблем при подобни критични обстоятелства.

— Какво става? — попита Ви.

— Твоят Рот е в ужасно състояние, но успя да ми разкаже за човека, когото сте видели в „Хамър“-а снощи. Русият ми прилича на един инструктор, когото срещнах преди няколко дена в една местна академия за бойни изкуства. Сега отивам там.

Бъч взе ключовете на необозначената си полицейска кола.

— Вземи това, братко — Вишъс му подхвърли нещо.

Бъч хвана оръжието във въздуха. Провери пълнителя. „Берета“-та беше заредена, но с нещо, което не беше виждал никога преди.

— Какви са, по дяволите, тези куршуми? — бяха черни, с прозрачен връх и лъщяха, сякаш бяха пълни с масло.