Тъмна любов

Не виждаше смисъл да се прибере у дома. Само за един ден Бъч успя да забрави досегашния си живот, да го запрати в далечно ъгълче на съзнанието си. Като че ли беше повреден уред, който нямаше никакво желание да вземе, да го прегледа, да го използва пак.

Огледа столовете и си помисли за хората — е, вампирите де — които бяха седели на тях.

Той беше аутсайдер в техния свят. Натрапник.

Макар че ролята на бяла сврака не беше нещо ново за него. Другите ченгета бяха добри момчета, но отношенията им бяха само колегиални, нищо повече извън работата, дори и с Хосе. Никога не беше ходил в дома на Де ла Крус за вечеря или просто на гости.

Докато гледаше празните чинии и полупълните чаши с вино, той осъзна, че няма къде да отиде. Нямаше място, където би искал да бъде. Преди самотата не го притесняваше. Всъщност, караше го да се чувства по-сигурен. Затова му беше някак си странно, че да бъде сам вече не му изглеждаше чак толкова хубаво нещо.

— Хей, ченге. Отиваме в „Скриймърс“. Идваш ли?

Бъч погледна към вратата. Вишъс беше в коридора, зад него се виждаха Рейдж и Фюри. Вампирите го гледаха с очакване, като че ли наистина искаха да отиде с тях.

Неочаквано за самия себе си, Бъч се ухили.

— Да, нямам нищо против да пообиколим баровете.

Стана от мястото си и се запита дали да не облече нещо по-обикновено. Братята бяха с кожени дрехи, но не му се искаше да съблече костюма. Харесваше го.

Майната му. Костюмът му харесваше и щеше да си остане с него. Въпреки че не беше типичното за него облекло.

Закопча сакото и го приглади на гърдите си. Провери дали кърпичката все още е добре сгъната.

— Хайде, ченге, така си страхотен — каза Рейдж с широка усмивка. — Плюс това умирам за компания, сещаш се какво имам предвид?

Да, досещаше се. Бъч заобиколи масата.

— Само че трябва да ви предупредя, момчета. Някои от хората, които навремето съм тикнал в панделата, висят в „Скриймърс“. Може да стане напечено.

Рейдж го тупна по гърба.

— Защо мислиш, че искаме да дойдеш с нас?

— Точно така, по дяволите — Ви се ухили и нахлупи шапката си на „Ред Сокс“ ниско над челото. — След водката едно сбиване в бара ще ни се отрази добре.

Бъч завъртя нагоре очи и след това погледна сериозно Фюри.

— Къде е брат ти?

Фюри се стегна.

— Зи няма да дойде с нас.

Добре. Бъч нямаше нищо против да излезе с другите. Беше сигурен, че ако смятаха да го убият, вече да е погребан. Но този тип, Зейдист… не се знае кога може да превърти. И какво е способен да извърши тогава.

Но Господи, как пееше.

Отправиха се към входната врата и Бъч промърмори:

— Големи дробове вади този кучи син. Пее страхотно.

Братята кимнаха, а Рейдж преметна месестата си ръка през раменете на Фюри. Главата на Фюри се наведе ниско за момент, като че носеше тежък товар и отчаяно искаше гърбът му да си почине.

Излязоха навън и се отправиха към черен „Ескалейд ESV“. Когато изключиха алармата, фаровете му присветнаха.

— По дяволите, забравих — Бъч рязко спря. Вампирите също спряха и го погледнаха. — Пръв заплювам предната седалка!

Бъч се втурна да заобиколи колата, Фюри и Рейдж хукнаха след него, изригвайки поток ругатни. Завърза се спор, но ръката му вече беше на дръжката на вратата и той не отстъпваше.

— Хората се возят отзад!

— Върху гюрука!

— Чуйте, кръвопийци, аз го казах пръв…

— Ви, ще го ухапя!

Смехът на Вишъс разцепи плътния нощен въздух, докато сядаше зад волана. Първата му работа беше да надуе стереото толкова силно, че целият джип запулсира.

„Хипнътайз“ на Ноториъс БИГ.

Сигурно чуват Биги чак в Монреал, помисли си Бъч, качвайки се в колата.

— По дяволите, братко — каза Рейдж и се настани отзад. — Уредбата нова ли е?

— Помолете ми се, господа — Ви запали ръчно свита цигара и затвори капачето на златната си запалка. — И може би те ви позволя да си поиграете с копчетата.

— Това почти си струва да ти се подмажем.

Фаровете на колата светнаха. И в светлината им се появи Зейдист.

Фюри веднага отвори вратата откъм своята страна и му направи място до себе си.

— Значи все пак идваш с нас?

Зейдист изгледа злобно Бъч, сядайки отзад, но Бъч не го прие лично. Вампирът не изглеждаше особено доволен и при вида на другите също.

Ви обърна колата и потегли с пълна скорост. Разговорът продължи въпреки музиката, но атмосферата вече не беше същата. Което беше разбираемо, като се има предвид, че сега в колата имаше жива граната.

Бъч погледна назад към Зейдист. Черните блестящи очи отвърнаха на погледа му. Усмивката на лицето на вампира беше жадна за грехове и готова за зло.

Мариса влезе в трапезарията и Хавърс остави вилицата си. Разтревожи се, когато тя не дойде да седне на масата, но се боеше да провери дали е в апартамента си. При сегашното му настроение не би понесъл мисълта, че я няма.

— Извинявай, че закъснях — каза тя и го целуна по бузата. Седна на стола леко като птичка, намести се и оправи роклята си с грациозни движения. — Надявам се, че ще можем да поговорим.

Каква беше тази миризма по нея, зачуди се той.

— Агнешкото изглежда прекрасно — тихо каза тя, когато Каролин донесе още една пълна чиния за нея.