Тъмна любов

— Рот, не ги наранявай — каза Бет развеселена. — Щом те безпокоят тази нощ, сигурно имат основателна причина.

Преди да отвори вратата, той си пое дълбоко дъх.

— По-добре да кървиш… — той се намръщи. — Тор.

— Имаме проблем, господарю.

Рот изруга и кимна, но не покани своя събрат вътре. Бет беше гола в леглото.

Посочи с ръка към отсрещната страна на коридора.

— Почакай ме там.

Рот навлече боксерки, целуна Бет и заключи стаята си. След това отиде в стаята на Дариъс.

— Какво има, братко? — неприятно му беше, че го безпокоят и че вероятно се е случила някоя неприятност, но беше добре, че Тор беше дошъл при него. Може би отношенията им щяха да се оправят.

Тор се облегна на бюрото на Дариъс.

— Отидох в „Скриймърс“ да се срещна с братята. Но закъснях.

— Значи си пропуснал да видиш как Рейдж чука някоя мацка по тъмните ъгли?

— Видях Хавърс в една уличка.

Рот се намръщи.

— Какво е правил добрият доктор в тази част на града?

— Поиска от Зейдист да те убие.

Рот тихо затвори вратата.

— Със собствените си уши ли го чу? Съвсем ясно?

— Да. На масата имаше куп пари.

— Какво му отговори Зи?

— Че ще го направи безплатно. Оставих ги и веднага дойдох тук, за, да не би да тръгне веднага. Знаеш как работи. Не си губи времето.

— Да, експедитивен е. Това е едно от качествата му.

— До зори ни остава само половин час. Нямаме време да предприемем нищо срещу него, освен ако не се появи тук до десет минути.

Рот погледна към пода, сложил ръце на хълбоците си. Според законите на вампирите Зи автоматично получаваше смъртна присъда за това, че заплашва живота на краля.

— Трябва да бъде убит за това. И ако братята не свършат тази работа, Скрайб Върджин ще го направи.

Господи, Фюри. Той нямаше да го понесе.

— Това ще убие Фюри — промълви Тор.

— Знам.

След това Рот си помисли за Мариса. Хавърс също трябваше да умре и тя нямаше да понесе загубата му.

Той поклати глава ужасен, че след всичко, което беше преживяла като негова шелан, сега ще трябва да убие някой, когото тя толкова обича.

— Трябва да кажем на братята — каза той накрая. — Ще ги повикам.

Тор се отдели от ръба на бюрото.

— Слушай, искаш ли Бет да дойде и да остане при нас с Уелси, докато всичко свърши? Може би у дома ще бъде на по-сигурно място.

Рот вдигна поглед.

— Благодаря, Тор. Съгласен съм. Ще я изпратя днес веднага след залез-слънце.

Тормент кимна и тръгна към вратата.

— Тор?

Братът погледна през рамо.

— Да?

— Съжалявам за това, което ти казах, преди да се оженя за Бет. За теб и Уелси и колко си й предан. Сега… аз… разбрах го от личен опит. Бет е всичко за мен. По-важна дори от братството — Рот се изкашля смутено и не можа да продължи.

Тор пристъпи към него и протегна ръка.

— Прощавам ти, господарю.

Рот пое ръката му и прегърна своя брат. И двамата се заудряха здраво по гърбовете.

— Има още нещо, Тор? Ще ти кажа нещо, но не трябва да го съобщаваш на братята засега. След като отмъстим за смъртта на Дариъс, аз се оттеглям.

Тор смръщи вежди.

— Моля?

— Няма да се бия повече.

— Какво ти става, по дяволите? С плетене ли смяташ да се захванеш? — Тор прокара ръка през късо подстриганата си коса. — Как ще…

— Искам ти да поведеш братята.

Тор зяпна от изненада.

— Какво?

— Братството трябва изцяло да се преустрои. Искам да бъдат централизирани и да се ръководят като военна част, без повече глупости като самотни битки. Освен това трябва да вербуваме още братя. Искам войници. Искам цели батальони войници, тренировъчни полигони, най-доброто от всичко — Рот го гледаше, без да мигне. — Ти си единственият, който може да се справи с тази работа. Ти си най-уравновесеният и стабилен сред тях.

Тор поклати глава.

— Не мога… Исусе Христе, не мога да го направя. Съжалявам…

— Не те моля. Уведомявам те. И когато го обявя на първия си форум, думата ми ще бъде закон.

Тор изпусна шумно дъх.

— Господарю?

— Виж какво, досега бях лош крал. В действителност изобщо не си вършех работата. Но сега това ще се промени. Всичко ще се промени. Ще изградим своя цивилизация, братко. Или по-скоро ще я възстановим.

Очите на Тор подозрително заблестяха. Извърна глава и уж небрежно изтри с палци появилите се в тях сълзи. Като че ли просто нещо му беше влязло в окото. Прочисти гърлото си.

— Възкачваш се на престола.

— Да.

Тор застана на едно коляно и сведе глава.

— Слава Богу! — каза той дрезгаво. — Расата ни отново е едно цяло. Ти ще ни водиш.

Рот се почувства зле. Не желаеше точно това. Просто не можеше да понесе мисълта за евентуалната трагедия, поемайки отговорност за толкова много поданици. Не знаеше ли Тор, че не го бива много? Че не е достатъчно силен? Беше оставил родителите си да умрат, беше се държал като страхливо мекотело, а не като мъж. Какво всъщност се беше променило от тогава? Само тялото му. Не и душата му. Искаше да избяга от поверения му по рождение товар, просто да се махне…

Тор потръпна.

— Толкова дълго… Толкова дълго чакахме да ни спасиш.

Рот затвори очи. Безкрайното облекчение в гласа на неговия събрат му показа каква голяма нужда има от крал. Колко отчаян е народът му. А докато Рот беше жив, никой друг не можеше да поеме тази роля.