Татко

Изтичва надолу по двете стъпала към верандата и освобождава куката и веригата на портата.

— Вие трябва да сте хората, за които се обади Сюзън.

Марти гледа втренчено къщата и казва:

— Много ми харесва; прилича на къща в Германия, в нея няма нищо калифорнийско.

— Огледайте я отблизо.

Обръща се и ни води към стъпалата; стегнато дупе в дънки. Едно от най-важните събития на двайсетия век трябва да са дънките като ежедневно облекло на жените.

Влиза се направо във всекидневна с два големи прозореца. Широк свод я дели от столовата. Отзад има голяма кухня с веранда към двора. Отдясно са разположени две спални с баня между тях. Задният двор е малък, обграден от храсти и зид. Марти е очарована.

— Каква прекрасна къща имате, Гери.

— Ако я харесвате, тя е ваша. Изнасям се следващия месец. Наемът е платен.

Развежда ни навън. Проверявам за термити, потъване на основите, течове от покрива — истинските проблеми за една къща. Гери ни предлага ябълков сок и меденки. Марти телефонира на съпруга си; той тръгва веднага.

Когато Гари идва, двамата с Марти проверяват всичко отново. Удоволствие е да ги наблюдава човек. И двамата изглеждат деца в сравнение с Гери. Оставам с нея във всекидневната; пита ме дали съм все още женен. Разказвам й за Врон, Били, Джаки; казвам й, че живеем в Париж. Докато разговаряме, тя започва да кърми бебето си.

Обичам да гледам розовото бебешко личице, когато суче, но не желая да смущавам Гери.

— Можете да гледате; на мене ми е безразлично.

Марти и Гари се връщат. Решили са да наемат къщата. Зет ми се обажда на собственика и си урежда среща. Гери отдръпва бебето от гръдта си. Преди да смъкне тениската си надолу, забелязвам, че на зърното й има бисерна капчица мляко.

— Преместете нещата си в гаража, когато поискате. Кажете ми, ако мога с нещо да помогна.

Сбогуваме се и тръгваме към мястото, където сме паркирали. Гари се връща на работа.

Двамата с Марти потегляме към дома на родителите ми.

Заварваме ги да се пекат на слънце в двора. Марти не е виждала татко от възкресяването му и аз се опитвам да я подготвя. Брадата й прави най-голямо впечатление; казвам й, че всъщност това е нищо в сравнение с останалото. Тя целува мама и отива при татко. Усмихнат, той я целува по устните.

— Мили Боже, Марти, станала си хубава жена, русо копие на майка си!

Обляга се назад доволна, но и смутена от думите на този доскоро тих и боязлив човек.

— Благодаря, дядо. Точно такава искам да бъда — като мама.

Баба й се повдига на лакти, за да може да предпази лицето си от слънцето.

— С много хубава рокля си, Марта, тези цветове толкова ти отиват.

Татко се вглежда и на лицето му се появява усмивката му на стар пират.

— Но какво криеш под тази рокля, Марта? Футболна топка?

Майка се кикоти нервно.

— Не му обръщай внимание, Марта. Напоследък е направо нетърпим.

Татко става, приближава се до дъщеря ми и я целува още веднъж. Поставя ръка на корема й.

— Бет, помисли си само какво има тук — още един член на семейството, някой, който ние дори още не познаваме, смесица от теб и мен, от Гари и неговите родители, от Джони и Врон, от родителите на Врон. Всички ние сме тук, още един представител на нашето семейство.

Отново я целува.

— Благодаря ти, малка внучке, това е най-добрият подарък в света.

Марти се разплаква; тя е крехък, чувствителен човек. Не е свикнала с такива открити, силни и чисти чувства. Истината е, че всички сме такива. В очите на мама има сълзи.

— Не се страхувай, Марта; предстои ти най-голямото изживяване, през което може да мине една жена. Сигурна съм, че ще бъдеш чудесна майка.

Тя се навежда към мама и двете се прегръщат и целуват нежно.

— Добре, време е за шампанското. Има ли бира в хладилника?

Всички се опитваме да сменим темата. Разказваме за новата къща във Венеция. Марти споменава, че иска да роди бебето си по метода на Лебое, говори за „Раждане без болка“. Майка е убедена, че всичко това са глупости и сигурно е опасно.

— Ще видиш, Марта. Когато започнат истинските родилни болки, ще ти се иска да се застреляш. Аз мога да ти разкажа за това.

Дъщеря ми не се впечатлява от думите й, навлиза в една от любимите области на маминото мъченичество. Никой никога не трябва да роди без страх, болка и насилие над личността. Според майка ми едва тогава наистина са жени.

Закарвам Марти у тях и вечеряме заедно. И двамата са развълнувани от новата къща. Оставам при тях; стоим до късно. Какво вълнуващо време за тях: нова къща, ново бебе; с наслада се топля в отблясъците на радостта им.

На следващия ден след закуска и тримата седим във всекидневната. Аз се преструвам, че ще ходя на църква. Точно се каня да се обадя на моите хора да видя как са, когато телефонът звъни. Майка.

— Джаки, трябва да дойдеш! Той напълно е полудял, луд е, казвам ти! Ела веднага; изплашена съм до смърт! Побързай!

Прекъсва.

По дяволите! Няма ли да има най-сетне край! Майка усеща, че скоро ще си замина, и се опитва да ме задържи. Знам, че това не е истина — оправдание за раздразнението ми, но си го мисля.