Татко

— Тази сутрин, Джаки, известно време след като е спрял душа, не чувам нищо и надниквам да видя какво става. Човек никога не знае, вярвай ми! Не познавам нито един човек да се е променил толкова много, толкова бързо. Първо оглеждам къщата, а после хвърлям поглед през прозореца да видя дали не е в оранжерията. Откривам го в двора, обикаля в кръг. Облякъл си е онзи налудничав костюм за тичане за здраве и си е обул онези сини гуменки с ивиците. Мисля си, че най-сетне индианската му кръв се прояви, очаквам да се впусне в танца на войната с ръка на устата си и да нададе боен вик: „Охоо уааа уахааа!“

Тя не успява да сдържи усмивката си. Поставя ръката си върху моята.

— Честна дума, Джаки; изплашена съм до смърт. Може би в един момент ще ме скалпира! Чудех се дали да те извикам по телефона. Вместо това отворих вратата и го попитах много мило: „Какво правиш там, Джак?“ Усмихва се, пот тече по лицето му, диша тежко. „Джейк, Бет, Джейк.“ Размахва ръце над главата си. „Само тичам за здраве, възстановявам си формата; правя го тук, за да не безпокоя съседите. Утре ще го направя на затревената площ, този твърд цимент не е добър за коленете.“ Джаки, трябва да признаеш, че това е повече от смешно. Освен това той изобщо не спира, докато говори, продължава да обикаля в кръг. Едва си повдига краката, но е убеден, че тича за здраве. И то, след като си е взел душ. Ти знаеш, Джаки, нормален човек не тича, след като е взел душ.

Не се усмихвам. Обещавам да говоря с доктор Чад.

— Още нещо, Джаки.

Тя се оглежда за агенти на ЦРУ и КГБ.

— Той непрекъснато се вмъква в леглото ми нощем. Не ме оставя на мира през цялата нощ! Винаги е бил свръхсексуален, но това вече е истинска лудост! Настоява да се любим, дори вчера следобед искаше да го правим на двора. Все пак аз съм човек с два инфаркта!

Кикоти се звънливо.

— Никой няма да повярва, че е седемдесет и три годишен мъж, който едва не умря преди няколко седмици. Джаки, може би хормоните му са се объркали. Трябва да говориш с някого. Това ще ме убие.

Чуваме татко да си пее, докато пресича двора.

О, няма да вали повече, не, не повече.
Няма да вали повече, не повече!
Как, по дяволите, ще си измия аз врата
без нито капка, нито капка дъждовна вода?

Това е една от любимите му песни. Друга от песните му, която ужасява бедната ми майка, е:

Затвори вратата, те ще дойдат през прозорците.
Затвори прозорците, те ще дойдат през вратата.

Тази безсмислица се повтаря с различни гласове, интонации, акценти. Татко влиза през страничната врата в коридора и отива в банята, за да си вземе още един душ.

Двамата с майка мълчаливо седим във всекидневната. Когато идва при нас, той е изключително елегантен в костюма си на „пенсиониран художник“.

— Виж какво, Джак, защо да не ми дадеш урок по шофиране? Сигурен съм, че много бързо ще му хвана цаката.

Майка ме поглежда.

— Не го прави, Джаки! Нямам му доверие. Караше прекалено бързо и преди да си върне разрешителното, не искам и да мисля какъв шофьор ще е сега!

Татко отива при майка.

— Не тревожи малката си главичка, Бет; когато старият Джейк Тремънт седне зад кормилото, ти ще бъдеш в пълна безопасност, сякаш си в леглото. Ще караме бавно, за да се любуваме на пейзажа. Джон ще ни покаже път към плажа без нито един светофар до края. Като че ли пътуваме в глухата провинция. После изскачаш право на плажа, където има много място за паркиране.

Целува я по врата, после по устните.

Радвам се, че не спомена за разходките с мотоциклета.

— Татко е прав, мамо. Трябва често да отивате до плажа. Когато двамата с татко се почувствате по-добре и аз си отида, можете да викате такси.

Татко сяда на пода пред телевизора. После ляга по корем.

— Джак, какво търсиш, за Бога?

— Джейк, Бет. Искам само да видя дали мога да направя няколко лицеви опори.

Опитва се да се повдигне нагоре с крехките си ръце, но не може да се помръдне. Прегъва се в кръста и вдига само раменете и главата от пода, докато ръцете му се опънат. Отново се отпуска.

— Ще ги наричам „лицеви опори за възрастен човек“.

Прави ги няколко пъти. Майка отива в банята.

— Джони!

Едва говори между отделните вдигания от пода:

— Не искам да излизам с такси; вероятно няма да стигнем по-далеч от Санта Моника. А този град е парк за стари хора. Излизат да се поразходят и живеят в очакване на следващото ядене. На всеки ъгъл има банка или лекарски кабинет. Искам да шофирам до Венеция — там, където ходихме с теб — или да вървим надолу по Уошингтън Пиър. Честно казано, предпочитам твоя мотоциклет, но съм твърде стар, ще се изплаша. Иска ми се и да ловя риба от кея. На времето обичах риболова. Не знам кога престанах да се занимавам с нещата, които обичам.

Надига се мъчително от пода и се отпуска на люлеещия се стол.