Татко

Поглеждам го. Той е напълно друг човек. Защо трябваше да чакам толкова дълго, за да разбера, че баща ми е човек като мен, душата му е много по-близка до моята, отколкото на всеки друг. Генетично това е очевидно, тъй като нямам братя. Нищо чудно, че в болницата за него бях брат му Ед — едва сега откривам смисъла в това. Зад разстоянието във времето и житейския опит дълбоко в себе си двамата с него носим нещо общо.

Какво е това, което така отдалечава един от друг бащи и синове?

— Ти не си луд, татко. Всички ние непрекъснато правим като теб. Сънуваме с отворени очи и кой може да каже какво става по време на най-дълбокия ни сън? Дори и най-добрите психиатри не могат да отговорят на този въпрос. Ти не си луд, просто си правил това, което всеки прави, но по-добре.

Искам да разбера как възприема думите ми; до каква степен може да говори за своя измислен свят. Струва ми се, че ако се отпусне да говори, това ще му помогне.

— Разкажи ми, татко. Какво правиш в този твой свят на бляновете в Кейп Мей? С какво точно си изкарваш прехраната?

Когато казвам „свят на бляновете“, той примигва. Не откъсва очи от мен, но непрекъснато мига. Не е сигурен дали да продължи. Почти чувам балансирането на везните в ума му.

— Не съм сигурен дали това е само „блян“, Джон. Единственото, което знам, е, че той не е в този свят. Мислиш ли, че е възможно да съм прекарал половината от времето си на небето, преди още да съм умрял тук, на тази земя? Чувал ли си някога да е ставало нещо подобно?

Гледа ме сериозно. Поклащам глава. Искам да продължи. Не искам да правя повече глупави грешки. Той се умълчава отново и се вглежда в ръцете си. Върти пръстена около пръста си.

— Знаеш ли, Джон, на онова, другото място нося дори същия пръстен.

За пръв път използва думите „онова, другото място“.

— Там, Джони, построих къща точно като тази, която имаме тук; само че първо построих онази там. Начертах плановете за тази къща тук по спомена за другата. Но поради някаква причина тази я построих обратно. Искам да кажа, тук „L“ е обърнато, всички стаи са на противоположната страна — също като при левак и десняк. Къщата там е на малък хълм и имаме спални и на тавана.

Там притежаваме двайсет и осем декара. Отглеждам зеленчуци за пазара във Филаделфия. Закарвам я до там със стар форд, който превърнах в товарно камионче-платформа. Ходя във Филаделфия всеки вторник и петък. О, Джони, странно е да ти разказвам всичко това, когато и ти си там, част от онзи свят, само че си много по-млад; може би не повече от петнайсетгодишен.

Престава да говори и клати глава.

Звучи ми прекрасно. Нямам нищо против да се върна назад и отново да бъда на петнайсет години, да живея в малка ферма в Кейп Мей близо до морето. Питам се дали там има кокошки — няколко красиви черно-бели кокошки, които снасят кафяви яйца, или червени кокошки „Роуд Айлънд“.

— Там има ли кокошки, татко?

Сега съм Лени от „За мишките и хората“.

— Разбира се, че има кокошки, Джони; странно е, че питаш, тъй като ти отговаряш там за тях. Бил Съливън ни показа как да си направим кокошарник и сега имаме двайсет кокошки-носачки. Всеки път, когато отивам във Фили, вземам по двайсет-трийсет дузини яйца. Кей, жената на Айра Тейлър, показа на Джоан и майка ти как да шият ръкохватки за горещи съдове — продавам и тях. Справяме се много добре.

Толкова е налудничаво, но откривам, че ми се иска да опозная още повече неговия свят. Седим там два часа, вълните прииждат час по час, докато татко ми разказва. Иска да говори. Беше го крил дълбоко в себе си през всичките тези години; сега иска да го сподели с някого. Като знае, че няма да се смея, че го слушам с внимание, той се отпуска и му се иска да ми разкаже всичко.

Измислил е най-невероятната сложна история. Можеше да посочи имената на пътищата, на съседите си от двете страни по пътя. Населил е своя свят с най-добрите си приятели, хората, които е обичал. Животът там е нещо средно между най-доброто от живота на село и идеализиран градски квартал. В него е включена и двуседмична лятна отпуска на брега на морето. Там намират място най-добрите дни от живота му и нито един от лошите. Да го слушаш е все едно да гледаш филм по Лора Ингълз Уайлдър със сценарист Луис Карол и продуцент Уолт Дисни. Слънцето залязва и ме подсеща колко е късно. Не ми се иска да го прекъсвам, но знам, че майка вече сигурно се безпокои.

— Виж, татко, какво можем да направим? Мама е ужасно разтревожена. Какво всъщност й каза?