— С майка ти трябва да изпитаме някои удоволствия, докато още можем. Ако се възстановим достатъчно, ще отидем до Филаделфия; ще посетим старите места, семействата на приятелите си. Добре се чувствахме там, във Фили.
Когато майка се връща от банята, въпреки грима й личи, че е плакала. Успявам да ги уговоря за разходка с колата.
Минаваме бавно през Шевиот Хилс, където има хубави големи къщи и красиви градини. Мама обича да ги гледа. Тези къщи символизират нейната представа за добър живот и й е приятно да знае, че живее наблизо. Освен това за нея е удоволствие да си прави шеги с архитектурните им приумици. Непрекъснато повтаря колко е доволна, че има малка къща в тих квартал, която може да поддържа сама. Става ми тъжно, като усещам как се люшка между самодоволство и завист. Но съм сигурен, че разходката край тези богаташки къщи й е приятна.
Татко седи до мен, имитира действията ми. Натиска спирачка и върти въображаем волан. Майка се кикоти, сумти и му казва да престане. Но той с удоволствие се прави на клоун заради нея. Колата е с автоматични скорости и шофирането й не е кой знае каква философия. Вероятно ще може да се справи. А и защо, по дяволите, трябва да минава през изпит за правоспособност? Какво ще му направят, ако го хванат? Ще го затворят?
Връщам ги вкъщи и им предлагам да си поспят. Майка е разтревожена. Шепне ми:
— Кажи му да си стои в неговата стая, Джаки, кажи му, че имам нужда от почивка!
Как да го кажа на татко? Внимателно изтъквам, че майка е уморена и има нужда от сън.
— Аз няма да спя, Джони. Смятам да си изкопая дупка в задния двор, да поставя в нея тенекиена кутия и да поиграя малко голф. Знаеш ли, Джон, винаги съм харесвал тази игра. В гаража имам стар стик и няколко топки за голф. Ще си направя моята дупка и ще поставя знаменце в нея; така ще мога да казвам на хората, че си играя на голф в собствената си градина.
Мисля за гроба му.
Кикоти се весело, докато слиза по стълбите към двора и отива в градината. Скачам в колата и отивам при Марти. Събота е, тя има свободен ден, така че ще можем да посветим следобеда на търсене на къща.
Бременността на Марти започва да си проличава. Все още търси лекар, който да може да изроди бебето й по метода на Лебое, има предвид автора на книгата „Раждане без болка“. Какъв ли ще бъде светът, ако всички хора идват с чувството, че са желани без да губят памет за състоянието си преди раждане? Може би няма да се страхуват толкова много от смъртта, ако си спомнят какво е било преди да се родят. Убеден съм, че голяма част от проблемите в света се дължат на страховете от смъртта.
Ползваме колата на родителите ми, тя е по-удобна от старата тойота на Марти. Караме по „Уилшър“ до Санта Моника и завиваме на юг за Венеция. Обикаляме наоколо, търсим табели „Дава се под наем“. Иска ни се да избегнем услугите на посредник. Марти плаща двеста долара наем сега; могат да си разрешат двеста и петдесет, дори триста — ако жилището им хареса.
Започваме да се обезкуражаваме, след като разпитваме в няколко къщи, все още с наематели и телефонираме на няколко номера, на които отговарят посредници. Всичко, обявено за даване под наем, е или твърде малко, или е без градина, или не искат семейства с деца.
Към три часа предлагам да изпием по чаша вино с малко сирене в ресторантчето на Сюзън до дъсчената алея. Марти никога не е била там. Сюзън идва на нашата маса. Спомня си ме и сяда с нас. Отказва вино, но приема чаша билков чай. Разказвам й за нашия проблем. Тя е много развълнувана от бременността на Марти.
Пита Пап, травестита и мияча на съдове, дали Гери Лин е дала под наем къщата си. Пап не знае, но има телефонния номер. Сюзън обещава да провери.
Марти се обръща към мен.
— Тя е толкова любезна, татко. Защо е толкова добра към нас, когато дори не ни познава?
Спомням се, че и татко каза същото.
Все още съм като замаян. Не мога да събера в едно плахия, стеснителен човек, който дойде тук с мотоциклета ми, онова вегетиращо създание в болницата и сегашния „Джейк“, който в момента си прави миниатюрно игрище за голф с една дупка за един човек.
Сюзън се връща. Тя има дълги, загорели ръце и крака, носи тънка памучна блузка без сутиен, пола и сандали. Такива хора напомнят какви се е предполагало да бъдат човешките същества.
— Гери казва, че още не е обещала къщата, а знае, че собственикът иска веднага да я даде под наем. Наемът е двеста и трийсет долара. Проблемът е, че тя няма да я освободи още един месец. Сега е там, ако желаете да отидете. Ето адреса.
Подава на Марти малко картонче.
Къщата е близо до плажа — и двамата не можем да повярваме на очите си. Това е старомодна, дървена, едноетажна къща със стръмен покрив и кулички. По-голяма част от къщите тук са измазани отвън с хоросан или цимент.
Огромната секвоя в двора е още по-впечатляваща. Тя смалява всичко около нея — къщата изглежда като от детска приказка.
Опитваме се да отворим градинската врата, когато от къщата излиза жена. Държи бебе, а за дънките й се е вкопчило тригодишно дете.
— Почакайте, аз ще оправя това.