О… Това беше един от случаите, в които инстинктът й се отплати. В съседство с портфейла му откри добър запас от кокаин, както и три таблетки екстази. Поклати целофанените торбички пред погледа на мъжа.
– Мога да ти уредя арест. – Той започна да заеква и тя се усмихна. – Да, да, не са твои. Не знаеш как са се озовали у теб. Невинен си като двегодишно дете. Но погледни над тази врата.
Мъжът не реагира достатъчно бързо, тя хвана здраво брадичката му и извъртя лицето му в желаната посока.
– Виждаш ли мигащото червено око? Това е охранителна камера. Така че този боклук… – Тя приближи пакетчетата към камерата, после отвори портфейла. –… Тези два грама кокаин и три таблетки екстази, появили се от горния джоб на сакото ти, господин… Робърт Финли… са дигитално документирани. Я виж ти! Имаш две красиви дечица. Биха предпочели утре да закусват с теб, а не да се хранят с бавачката, докато жена ти се опитва да те измъкне от затвора.
Тя прибра портфейла обратно в сакото му и задържа наркотиците.
– Предлагам да решим проблема, като поемем в различни посоки. Никога вече не идвай в моя клуб. А аз няма да пратя миниатюрните ти топки в затвора. Какво ще кажеш? Сделка или не?
Докато той размишляваше дали да приеме предложението на банката, или да отвори друга кутия, Хекс се изправи и отстъпи леко назад, за да може да замахне с крак, ако се наложеше. Не мислеше, че ще се стигне дотам. Телата на хората, възнамеряващи да се съпротивляват, бяха напрегнати, а погледите им – остри. Устаткото беше съвсем отпуснат и очевидно егото му се беше изпарило.
– Върви си у дома – нареди му тя.
И той я послуша.
Докато се отдалечаваше тромаво, Хекс прибра наркотиците в задния си джоб.
– Хареса ли ти представлението, Джон Матю? – попита, без да се обръща.
Когато погледна през рамо, дъхът й спря. Очите на Джон блестяха в мрака… Младежът се взираше в нея по начина, по който го правят мъжките вампири, жадни за секс. Сериозен секс.
Дори без да осъзнава, че го прави, тя проникна в съзнанието му благодарение на част от природата си на
Беше го правил много пъти.
Хекс се обърна и тръгна към него. Когато го доближи, той не отстъпи назад и това не я изненада. В този миг той не беше непохватният младеж, който би избягал. Беше самец, който я посрещаше в упор.
А това беше… О, дяволите да я вземат, не беше възбуждащо. Ама никак.
Като вдигна поглед към него, смяташе да го посъветва да насочи искрящите си сини очи към човешките жени в клуба и да не се занимава с нея. Възнамеряваше да каже, че далеч не е неговият тип и по‑добре да спре с фантазиите си. Искаше да го предупреди, точно както беше направила с всички други, като се изключеше полумъртвият Бъч О'Нийл, преди да стане член на Братството.
Вместо това изрече с тих глас:
– Следващия път, като си мислиш за мен по този начин, кажи името ми, когато свършваш. Така ще е още по‑възбуждащо.
Тя отърка рамо в гърдите му, когато посегна да отвори вратата на клуба.
Усети тежкото му дишане в ухото си.
Когато се върна към работа си, си каза, че тялото иМ е разгорещено заради положеното усилие, докато влачеше нещастника навън.
Нямаше абсолютно нищо общо с Джон Матю.
След влизането на Хекс в клуба Джон остана да стои отвън като пълен идиот. Което беше напълно логично, тъй като почти цялата кръв от мозъка му се беше озовала в члена му, в чисто новите, но стари на вид джинси. Останалата част беше в лицето му.
Това значеше, че главата му е празна.
Откъде,
Един от маврите, охраняващи офиса на Ривендж, се приближи към него.
– Влизаш или излизаш?
Джон се затътри обратно към сепарето, довърши бирата си на две глътки и се зарадва, когато една сервитьорка му донесе нова, без дори да е поръчвал.
Хекс се беше изгубила в централната част на клуба и той я потърси с поглед, като се опитваше да я зърне през водната стена, отделяща ВИП зоната.
Макар че не му бяха нужни очите, за да знае къде се намира тя. Можеше да я почувства. Сред множеството тела в клуба той знаеше точно кое принадлежи на нея. Тя беше до бара.
Боже, мисълта, че се беше справила с два пъти по‑едър от нея мъж, без да пролее капка пот, разпалваше желанието му. Фактът, че не изглеждаше обидена от фантазиите на Джон за нея, му носеше облекчение. А това, че искаше той да произнесе нейното име при кулминацията, беше… Щеше му се да се случи на мига.
Май това даваше отговор на въпроса дали предпочита слънчева светлина, или гръмотевици. И също така с какво щеше да се занимава, когато се прибереше у дома.
9.