Свещена любов

В началото Хекс беше очаквала, че двамата ще бъдат набелязани за депортиране към колонията на симпатите . Но кучката се беше оказала по‑хитра. Ако ги бяха заточили, щяха да са късметлии да оцелеят и шест месеца въпреки силата си. Мелезите не можеха да се мерят с чистокръвните, а и Принцесата беше омъжена за собствения си чичо.

А той беше най‑жадният за власт и притежания деспот, който някога се бе раждал.

Хекс изруга. Нямаше представа защо Рив не я бе намразил и не можеше да си представи как успяваше да понесе такъв секс. Но имаше чувството, че именно тези нощи бяха причината той да се грижи така добре за момичетата си. За разлика от обикновения сводник, той отлично разбираше какво изпитват проститутките. Знаеше точно какво е да легнеш с някого, когото не желаеш, само защото притежава нещо, което ти е нужно. Било то пари или мълчание.

Хекс продължаваше да търси изход, но ситуацията беше още по‑нетърпима заради това, че Рив беше спрял опитите си да се освободи. Смятаното някога за кризисна ситуация сега вече беше новата реалност. Две десетилетия по‑късно той все още правеше секс, за да ги защити, и все така вината беше на Хекс. Всеки първи вторник от месеца той отиваше да стори нещо немислимо с някого, когото мразеше… това беше животът им.

– По дяволите – каза тя на празната улица. – Кога ще се промени това?

Единственият отговор, който получи, беше порив на вятъра, запратил в нейна посока страници от вестник и найлонови торбички.

Когато влезе обратно в клуба, очите й се настроиха към примигването на лазерите, ушите й поеха откачената музика, а кожата й регистрира леко понижаване на температурата.

ВИП зоната беше относително спокойна, имаше само постоянни клиенти, но тя размени погледи с двамата охранители, които й кимнаха, за да покажат, че е чисто. Огледа момичетата, обслужващи сепаретата. Наблюдаваше сервитьорките, разтоварващи подносите си, сервирайки поредното питие. Провери нивото на алкохола в бутилките зад ВИП бара.

Когато стигна до велуреното въже, огледа тълпата в основната част на клуба. Танцуващото множество се движеше като неспокоен океан – надигаше се, спускаше се, разделяше се и пак се събираше. Новосформиращи се двойки и тройки се въртяха по периферията, лазерите отскачаха от засенчени лица и тела, слети в едно.

Тази вечер заведението беше сравнително слабо посетено, но с напредването на седмицата посетителите се увеличаваха, за да достигнат максималния си брой в събота. За нея като шеф на охраната петъците бяха най‑натоварени, тъй като всички идиоти изпускаха парата от тежката работна седмица, като взимаха прекалено много наркотици, като или предозираха, или започваха свади.

Независимо от деня обаче, като се имаше предвид, че различните видове зависимости носеха основните приходи на клуба, проблеми можеха да възникнат във всеки един момент всяка нощ.

Хубавото беше, че работата й харесваше. Рив се занимаваше с продажбата на наркотици, алкохол и жени, управляваше флотата си от букмейкъри за спортни залагания, свързани с мафията във Вегас, и поемаше множество специални поръчки от типа «принудително наказание». Нейната грижа бе всичко в клуба да бъде под контрол и бизнесът да върви с възможно най‑малък контакт между полицията и постоянните посетители.

Точно се канеше да отиде и да провери долния етаж, когато забеляза, че на входа се появиха онези, които наричаше «момчетата».

Отстъпи назад в сянката и проследи с поглед как тримата млади вампири се приближиха към ВИП зоната, преминаха отвъд велуреното въже и се насочиха към задната част. Винаги сядаха на масата на Братството, ако беше свободна. Правеха го или по стратегически причини, тъй като тя се намираше близо до изхода за евакуация, или им беше наредено от съответните висшестоящи да сядат там и да се държат прилично.

Под «висшестоящи» имаше предвид краля Рот.

Да, момчетата не приличаха на средностатистическите наперени младежки компании, каза си тя, докато те се настаняваха. По много причини.

Онзи с разноцветните очи настървено търсеше върху коя мадама да се приземи и верен на себе си, след като поръча бира «Корона», се насочи към общата част на клуба да се огледа за обект. Червенокосият остана, което също не беше изненада. Той беше съвършеният бойскаут, праволинеен като чертожна линия. Това събуждаше подозренията иМ и я караше да се чуди какво ли се криеше под имиджа му на примерен младеж.

От тримата обаче истинският проблем представляваше немият. Казваше се Терър, известен още като Джон Матю, и кралят му беше настойник. А това, що се отнасяше до Хекс, превръщаше хлапето в скъп порцелан, озовал се в съблекалнята на бейзболисти. Случеше ли му се нещо, с клуба беше свършено.