Свещена любов

Хлапето наистина се беше променило през последните няколко месеца. Беше го виждала като претранс, съвсем мършав и слаб, напълно уязвим, но сега беше наистина едър мъж… А големите мъже създаваха ядове, ако решаха да развъртят юмруци. Засега Джон се придържаше към стила «седя и наблюдавам». Очите му бяха прекалено стари за това младо лице и издаваха, че е преминал през гадни неща. И именно тези гадни неща наливаха масло в огъня, когато някой си изпуснеше нервите.

Онзи с разноцветните очи на име Куин, син на Лохстронг, се върна с две навити блондинки, които очевидно бяха избрали цвета на дрехите си така, че да подхожда на коктейлите им «Космополитен» – и двете бяха облечени оскъдно в розово.

Рижият, Блейлок, не беше много ентусиазиран, но това не беше проблем, защото Куин имаше ентусиазъм и за двамата. Би му стигнал и за Джон Матю, но той не се включваше в играта. Поне Хекс не го беше виждала.

След като приятелите на Джон изчезнаха към дъното с дашните момичета, Хекс се приближи към него без особена причина. Той се напрегна, когато срещна погледа й, но той винаги правеше така и също така винаги я наблюдаваше. Когато си шеф на охраната, повечето посетители обичат да знаят къде си.

– Как е? – попита тя.

Той повдигна рамене и започна да си играе с бутилката «Корона». Със сигурност му се иска да имаше етикет, който да чопли, помисли си тя.

– Имаш ли нещо против да те попитам нещо?

Той ококори леко очи, но отново вдигна рамене.

– Защо никога не ходиш отзад с момчетата? – Не беше нейна работа, разбира се, и още по‑важно, не знаеше защо я интересува. Майната му… Може би беше свързано с това, че бе първият вторник от месеца. Мъчеше се да се отърве от собствените си мисли. – Момичетата те харесват – побърза да добави. – Виждала съм как те оглеждат. И ти ги гледаш, но винаги оставаш тук.

Джон Матю така се изчерви, че тя можеше да види руменината му въпреки слабото осветление.

– Да не си вече обвързан? – промърмори, обзета от още по‑силно любопитство. – Кралят избрал ли ти е жена?

Той поклати глава.

Добре, трябваше да го остави на мира. Горкото момче беше нямо. Как очакваше да иМ отговори?

– Искам си питието веднага! – прогърмя нечий мъжки глас въпреки силната музика и Хекс се озърна. Две сепарета по‑нататък някакъв наежен фукльо се държеше агресивно със сервитьорката и явно се канеше да се покаже като пълен простак.

– Извини ме – обърна се Хекс към Джон.

Гръмогласният нахалник се протегна и дръпна полата на сервитьорката, а горкото момиче залитна, не успя да удържи подноса си и коктейлите се разлетяха наоколо.

– Казах да ми дадеш питието веднага .

Хекс застана зад сервитьорката и я задържа на крака.

– Не си прави труда. Той си тръгва.

Мъжагата скочи от мястото си и се изправи пред нея в пълния си ръст от сто деветдесет и пет сантиметра.

– Така ли?

Хекс се доближи до него, докато гърдите й не се опряха в ребрата му. Закова поглед в него, а способностите й на симпат напираха да се проявят, но тя се концентрира върху металните шипове, впити в бедрата й. Черпейки сила от болката, която сама си причиняваше, тя успяваше да пребори природата си.

– Тръгваш си веднага – заговори тя меко, – или аз ще те извлека за косата.

Дъхът на мъжа беше като престоял сандвич с риба тон.

– Мразя лесбийки. Винаги си мислите, че сте по‑корави, отколкото сте в действителност.

Хекс сграбчи мъжа за китката, завъртя го в кръг и опря ръката му в средата на гърба. После го подсече с крак в глезените и той изгуби равновесие. Просна се като говежди бут върху килима и задъхано изруга.

Тя бързо се наведе, хвана намазаната му с гел коса с едната си ръка, а с другата яката на сакото му. Докато го влачеше към страничния изход, постигаше няколко неща едновременно: правеше сцена, упражняваше насилие и побой, и увеличаваше риска от сбиване, ако приятелчетата му от Лигата на дръвниците решаха да се намесят. От време на време трябваше да прави шоу. Всички привилегировани мръсници във ВИП зоната гледаха, а също така и нейните биячи, които бяха с избухлив нрав, както и работещите момичета, повечето с проблеми с овладяването на гнева по разбираеми причини.

Понякога й се налагаше да си цапа ръцете, за да поддържа реда.

И предвид продукта за коса, използван в изобилие от този устатко, трябваше добре да ги измие, когато свършеше с него.

Щом стигна до страничния изход в съседство с масата на Братството, тя се спря да отвори вратата, но Джон стигна до нея пръв. Като същински джентълмен той я отвори със замах и я задържа с дългата си ръка.

– Благодаря – каза тя.

Отвън тя метна устатия загубеняк по гръб и пребърка джобовете му. Той лежеше и мигаше като уловена риба на дъното на лодка. Обискът беше още едно нарушение от нейна страна. Имаше властта на полицай на територията на клуба, но улицата технически беше собственост на общината. В този случай обаче нямаше значение къде прави претърсването. Беше си незаконно, ако нямаше сериозни основания да го подозира в притежание на наркотици или скрито оръжие.

Според закона не можеше да преравяш джобовете на някого само защото е тъпанар.