Свещена любов

– Не съм сигурен, че принудително отстраняване и терапия биха ти помогнали, защото не би направил нито едно от двете.

Смразяващ страх се промъкна като мокро куче в душата на Фюри.

– Ще ме изхвърлиш ли?

Беше се случвало в историята на Братството. Не често. Но се беше случвало. Сети се за Мърдър… Да, той беше последният изритан.

– Не е така просто – отговори Рот. – В какво положение би поставило това Избраниците? Примейлът винаги е бил член на Братството, и то не само заради потеклото си. А и Зи не би го приел добре, въпреки че в момента ти е много ядосан.

Страхотно. Спасителната му мрежа бе това, че трябваше да предпазят близнака му от полудяване и да осигурят на Избраниците мъжката им курва.

Кралят отиде до прозореца. Навън дърветата се поклащаха от излезлия вятър.

– Ето какво мисля. – Рот повдигна очилата от носа си и потърка очи, като че имаше главоболие. – Трябва…

– Съжалявам – каза Фюри, защото това беше единственото, което можеше да предложи.

– Аз също. – Рот остави очилата да се настанят на мястото си и поклати глава. Върна се при бюрото и седна. Челюстта му беше стегната също както и раменете. Отвори едно чекмедже и извади черен кинжал.

Този на Фюри. Онзи, който беше оставил в пряката.

Явно Зи беше намерил проклетото нещо и го беше донесъл у дома.

Кралят завъртя оръжието в ръката си и прочисти гърло.

– Дай ми и другия. Отстранен си за постоянно. Дали ще се видиш с психотерапевт или не, и как вървят нещата с Избраниците, не е моя работа. Няма да ти давам съвети, защото истината е, че ще направиш каквото решиш. Нищо, за което настоявам или моля, няма да промени това.

Сърцето на Фюри спря за миг. Сред всички варианти, преминали през главата му, за това, как би протекла тази конфронтация, нямаше такъв, при който Рот просто се оттегля.

– Все още ли съм един от братята?

Кралят се загледа в кинжала и това даде на Фюри отговора от три думи – само по име .

Някои неща нямаше нужда да бъдат произнасяни на глас, нали така?

– Ще говоря със Зи – измърмори кралят. – Ще кажем, че излизаш в отпуск. Вече няма да се биеш и няма да присъстваш на събранията.

Фюри се почувства, сякаш падаше от сграда и току‑що бе видял името си изписано на паважа долу.

Вече нямаше предпазни мрежи. Нямаше обещания за нарушаване. Занапред кралят щеше да го приема като нещо отделно от всички тях.

Хиляда деветстотин трийсет и втора, помисли си. Беше останал в Братството само седемдесет и шест години.

Вдигна ръка към гърдите си, обхвана с длан дръжката на втория кинжал, извади оръжието с едно движение и го остави върху светлосиньото бюро.

Поклони се на краля си и напусна, без да каже нито дума.

Браво , извика Магьосника. Колко жалко, че родителите ти са мъртви, приятелю. Биха се насладили на този миг на слава. Я почакай, защо да не ги върнем?

В съзнанието му се явиха два образа – на баща му, изгубил съзнание в стая, пълна с празни бутилки от бира, и на майка му, легнала на леглото с лице, извърнато към стената.

Фюри се прибра в стаята си, извади запасите си, сви си цигара и я запали.

След случилото се тази вечер и с Магьосника, чийто нетърпим глас отекваше в главата му, той или трябваше да пуши, или да крещи. Така че реши да пуши.

В другия край на града Хекс не беше никак щастлива, докато придружаваше Ривендж през задния изход на «Зироу Сам» до бронираното му бентли. Рив не изглеждаше по‑добре, отколкото тя се чувстваше. Шефът иМ представляваше мрачна тъмна сянка в дългото си кожено палто, докато се движеше бавно по алеята.

Тя отвори за него вратата на шофьора и го изчака да се настани на седалката с помощта на бастуна си. Въпреки двайсет градусовата температура на нощта, той пусна отоплението и придърпа яката на палтото си по‑високо към врата – знак, че последната доза допамин спира да действа. Винаги отиваше, без да е приемал медикаменти. Иначе не беше безопасно.

Така или иначе, не беше безопасно.

През всичките двайсет и пет години тя беше настоявала да го придружава за подкрепа при посещенията на изнудвачката му, но той винаги я отрязваше и затова се научи да си държи устата затворена. Цената на мълчанието й обаче беше лошото настроение.

– След това в тайната си квартира ли ще отидеш?

– Да.

Тя затвори вратата и остана загледана в него, докато потегляше. Не й казваше къде се провеждат срещите, но тя знаеше приблизителното местоположение. Джипиес системата в колата показваше, че се движи към северната част на щата.

Боже, мразеше онова, което му се налагаше да върши.

Благодарение на грешка, допусната от нея преди две и половина десетилетия, на Рив му се налагаше да се превръща в курва всеки първи вторник от месеца, за да ги защити.

Принцесата симпат , която обслужваше, беше опасна. И ненаситна за него.