Свещена любов

Фюри се изправи в двора на имението и се загледа в извисяващата се пред него фасада на дома на Братството. Беше мрачно сива, с безброй тъмни прозорци и напомняше закопан до врата гигант, недоволен от това, че е засипан с пръст.

Не беше готов да влезе в къщата, както и тя не беше готова да го приеме.

Усети повей и погледна на север. Нощта беше типична за август в северната част на щата Ню Йорк. Наоколо все още беше лято, дърветата бяха отрупани с листа, фонтанът работеше, а от двете страни на входа имаше насадени цветя. Въздухът обаче беше различен. Малко по‑сух. И малко по‑хладен.

Сезоните също както и времето бяха непреклонни в хода си.

Не че в това имаше нещо лошо. Сезоните отмерваха хода на времето. Точно както часовниците и календарите.

Остарявам , помисли си той.

Съзнанието му се впусна в посока, по‑неприятна от ритането по задника, което вероятно го очакваше в къщата, и той премина през вестибюла, за да се озове във фоайето.

Гласът на кралицата прозвуча от билярдната зала, съпроводен от мекото потракване на топките и няколко глухи почуквания с щеката. Последва смях и ругатня с бостънски акцент, което означаваше, че Бъч, иначе способен да победи всеки в къщата, беше загубил от Бет. Отново.

Заслушан в тях, Фюри не можеше да си припомни последния път, когато беше играл билярд или просто беше прекарвал време с братята. Дори да се случеше, не се отпускаше напълно. Никога не го правеше. За него животът беше монета, на която от едната страна имаше нещастие, а на другата – предстоящо нещастие.

Нужна ти е нова цигара, приятел , изръмжа Магьосника. А още по‑добре би ти дошла цяла бала. Това няма да промени факта, че си нещастен глупак, но пък увеличава шансовете ти да запалиш леглото, когато загубиш съзнание.

Фюри реши, че ще може да се справи с мъмренето, и тръгна нагоре. Ако имаше късмет, вратата на Рот щеше да е затворена.

Но не беше и кралят седеше на бюрото си.

Рот вдигна поглед от лупата, която държеше над някакъв документ. Дори през слънчевите очила се виждаше, че е бесен.

– Очаквах те.

В главата на Фюри Магьосника развя черната си роба и се настани на шезлонг, застлан с човешка кожа. Заменям кралството си за пуканки и ментови бонбони. Това ще бъде зрелищно.

Фюри влезе в кабинета, като очите му едва забелязваха сините стени, кремавата копринена дамаска на диваните и бялата мраморна рамка на камината. Носещата се във въздуха миризма на лесър му подсказа, че Зейдист е бил тук.

– Предполагам, че Зи вече е говорил с теб – подхвана той, защото нямаше смисъл нещата да не се наричат с истинските им имена.

Рот остави лупата и се изтегна зад бюрото си в стил Луи XIV.

– Затвори вратата.

Фюри затвори двойната врата.

– Искаш ли аз да говоря първи?

– Не, вече достатъчно си говорил. – Кралят вдигна масивните си ботуши и ги стовари върху деликатното бюро. Те се приземиха на плота като гюлета. – Много говориш.

Фюри зачака изброяването на провалите му от учтивост, а не от любопитство. Отлично знаеше в каква ситуация е: търсеше си смъртта навън, беше приел ролята на Примейл, но не завършваше церемонията, взимаше прекалено много участие в живота на Зи и Бела, не обръщаше достатъчно внимание на Кормия, пушеше непрекъснато…

Фюри насочи цялото си внимание към краля и зачака глас, различен от този на Магьосника, да изреди паденията му.

Но не се случи нищо такова. Рот не каза абсолютно нищо.

Което явно означаваше, че проблемът е толкова очевиден, та псе едно да сочиш избухваща бомба и да кажеш: Колко е шумна. Сигурно ще остави пукнатина на пътя, нали?

– Всъщност, размислих – рече Рот. – Ти ми кажи какво да правя с теб. Какво, по дяволите, да те правя?

Фюри не отговори и Рот измърмори:

– Нямаш ли отговор? И ти ли не знаеш какво трябва да се направи?

– Мисля, че и двамата знаем какъв е отговорът.

– Не съм толкова сигурен. Ти как мислиш, че трябва да постъпя?

– Изключи ме от дежурствата за известно време.

Отново настана мълчание.

– Това ли решаваме да направим? – попита Фюри. Наистина имаше нужда да си запали една.

Двата ботуша на Рот се опряха при пръстите.

– Не знам.

– Това означава, че искаш да се бия? – Такъв изход би бил по‑добър, отколкото изобщо можеше да се надява. – Ще ти дам думата си…

– Майната ти. – Рот скочи рязко и заобиколи бюрото. – Казал си на близнака си, че се прибираш тук, но се обзалагам, че си отишъл да се видиш с Ривендж. Обещал си на Зи да спреш тази история с убийците и не го направи. Обяви, че ще станеш Примейл, а не си такъв. Разправяш как се прибираш в стаята си да поспиш, но всички знаем какво правиш там. Наистина ли очакваш да приема думата ти за нещо?

– Кажи ми какво искаш да направя.

Зад очилата бледите и нефокусирани очи на краля търсеха отговор.