Споделена любов

След около петдесетина метра Ви забеляза койотите. Обикаляха около нещо на земята и ръмжаха - не от глад, а неспокойно, сякаш усещаха някаква заплаха.

Онова, което беше привлякло вниманието им, явно бе толкова колосално, че те изобщо не усетиха приближаването на Ви. За да ги прогони, той вдигна пистолета над главата си и стреля във въздуха. Койотите се разбягаха и...

... Ви се закова на място. Когато видя какво лежи на земята, усети, че не е в състояние да преглътне. Но устата му и без това беше пресъхнала.

Бъч лежеше в снега гол, смазан от бой и окървавен. Лицето му беше посиняло и подпухнало. Бедрото му беше превързано, но превръзката беше подгизнала от кръв. Но не това беше най-страшното. Навсякъде около Бъч витаеше зло, тегнеше във въздуха над него... по дяволите, той беше скверният черен отпечатък, който Ви бе усетил.

„О, Скрайб Върджин!“

Вишъс бързо се огледа наоколо, след което коленичи и нежно положи ръката с ръкавицата върху приятеля си. Проряза го остра болка, сякаш го беше ударил ток. Инстинктите му нашепваха да се маха, защото онова, което беше докоснал, трябваше да бъде избягвано на всяка цена. Зло.

-Бъч, аз съм. Бъч?

Ченгето простена и се размърда, по окървавените му черти пробяга бледо подобие на надежда, сякаш беше вдигнал лице към слънцето, но миг по-късно се стопи.

Мили Боже, не можеше да отвори очи, защото беше плакал и сълзите му бяха замръзнали.

-Не се тревожи, ченге. Аз ще...

Какво всъщност щеше да направи? Бъч умираше, но какво, по дяволите, му бяха сторили? Цялото му тяло беше пропито от мрак.

Бъч отвори уста. Дрезгавите звуци, които се откъснаха от гърлото му, може и да бяха думи, но Ви не ги разбираше.

-Ченге, не се опитвай да говориш. Аз ще се погрижа за теб... Бъч поклати глава и се размърда. С покъртителна немощ той протегна ръце и впи пръсти в земята, мъчейки се да пропълзи в снега. Недалеч от Ви.

-Бъч, аз съм...

-Не... - Бъч забиваше нокти в земята като обезумял, влачейки израненото си тяло в снега. - Заразен съм... не знам как... заразен... не бива... да ме вземеш. Не знам защо...

Гласът на Ви изплющя като шамар, остър и силен.

-Бъч! Престани!

Ченгето спря, но дали заради нареждането на Ви, или защото силите му се бяха изчерпали напълно, не бе ясно.

-Какво са ти сторили, човече?

Ви извади одеяло от спасително фолио и уви съквартиранта си с него.

-Заразен... - Бъч с усилие се претърколи по гръб, отметна одеялото и сложи изранената си ръка върху корема. - За... разен.

-Какво, по дяволите...

На корема на Бъч тъмнееше черен кръг с размерите на юмрук. Приличаше на синина с ярко очертани ръбове, а в средата се виждаше нещо, което приличаше на... белег от операция.

-Проклятие!

Бяха сложили нещо в тялото му.

-Убий ме - каза Бъч със смразяващ дрезгав глас. - Убий ме още сега. Заразен съм. Нещо... в мен. Расте...

Ви приседна на пети и зарови пръсти в косата си. Изтласка чувствата си на заден план и принуди извънредно острия си ум да заработи на пълни обороти - сега само той можеше да го спаси. Бързо взе решение - радикално, но логично - и то му помогна да се успокои и съсредоточи. Ръката му не трепна, когато извади един от черните си кинжали и се наведе над съквартиранта си.

Онова, което нямаше място в тялото му, трябваше да бъде извадено. А като се имаше предвид какво зло се съдържаше в него, операцията трябваше да бъде извършена тук, на неутрална територия, а не у дома или в клиниката на Хавърс. Освен това смъртта вече дишаше във врата на ченгето и колкото по-бързо неутрализираше заразата, толкова по-добре.

-Бъч, приятелю, искам да си поемеш дълбоко дъх и да не мърдаш. Аз ще...

-Внимавай, боецо.

Ви рязко се обърна, както бе приклекнал. Зад себе си, рееща се над земята, видя Скрайб Върджин. Тя беше въплътена енергия, черните й одежди, които дори силният вятър не бе в състояние да раздвижи, скриваха лицето й, а гласът й беше ясен като нощния въздух.

Вишъс отвори уста, но тя го прекъсна.

-Ще те изпреваря и ще ти отговоря, преди да си прекрачил границата и да си ме попитал - не, не мога да ти помогна. Това е нещо, в което не бива да се намесвам. Но едно ще ти кажа. Добре ще сториш, ако използваш проклятието, което така презираш. Ако се докоснеш до онова, което е скрито в него, ще се приближиш до смъртта повече от всякога. Но ти си единственият, който може да го премахне.

Сякаш прочела мислите му, тя се усмихна и добави:

-Да, този миг е една от причините за твоите видения. Но има и друга.

-Ще оживее ли?

-Залавяй се за работа, боецо - твърдо каза тя. - Ще направиш повече за неговото спасение, ако действаш, вместо да ме оскърбяваш с въпроси.

Ви се наведе над Бъч и вдигна ножа си. В корема на Бъч зейна дупка, а от напуканите му устни се откъсна стенание.

-Боже!

Вътре, обвито като пашкул в плътта, имаше нещо черно. Гласът на Скрайб Върджин долетя съвсем отблизо иззад рамото му.

-Не губи време, боецо, свали ръкавицата! Много бързо се разпространява!

Ви прибра кинжала в капията на гърдите си и смъкна ръкавицата. Посегна към Бъч, но спря с ръка във въздуха.

-Но аз не мога да докосвам никого с тази ръка.