Споделена любов

Джойс беше поразена. И едновременно с това изобщо не бе учудена. Бъч открай време беше различен, нали така?

-Мамо, къде е Бъч?

-Бъч? О, благодаря, че попита. Той е много добре... изглеждаше толкова щастлив. Така се радвам, че се е оженил! - Майка й примига. - А ти коя си? Медицинска сестра? Някога и аз бях медицинска сестра...

На Джойс и се искаше да продължи да я разпитва, но се отказа. Погледна през прозореца и въздъхна. Безсмисленото бърборене на майка й изведнъж й подейства успокояващо. Да... цялата тази история беше глупост. Пълна глупост.

„Забрави за това -помисли си Джойс. -Просто забрави.“

Шон спря да плаче и се намести удобно в ръцете й. Тя прегърна топлото малко телце и насред брътвежа, който идваше откъм леглото, се замисли за това, колко много обича малкото си момченце. И че винаги ще го обича.

Тя целуна малката главица. В крайна сметка, семейството беше хлябът на живота.

Ни повече, ни по-малко.