Смарагдовозелено

— Защо девойките си падат по типове, които се отнасят отвратително с тях? Явно милите младежи не са и наполовина толкова интересни. Заради това понякога е трудно да запазиш уважението си към момичетата. — Продължаваше да снове из стаята с големи, гневни крачки. — Да не говорим, че момчета с щръкнали уши и пъпки изобщо не могат и да си мечтаят за такива волности.

— Колко си циничен и повърхностен само.

Бях изумена от обрата, който изведнъж беше претърпял разговорът ни.

Гидиън сви рамене.

— Въпросът е кой тук е повърхностен. Или би позволила на господин Марли да те целуне?

За миг наистина напълно се обърках. Малко, ама съвсем малко зрънце истина може и да имаше в думите му, но... Поклатих глава.

— При впечатляващата ти аргументация забрави нещо решаващо. Въпреки лишената ти от пъпки външност — между другото, поздравления за високото ти самочувствие — нямаше да се оставя да ме целунеш, ако не ме бе излъгал и не се беше престорил, че изпитваш някакви чувства към мен. — Внезапно очите ми се насълзиха, но продължих с треперещ глас: — И нямаше. .. да се влюбя в теб.

Или поне нямаше да позволя да ми проличи.

Гидиън се извърна от мен. За миг застана напълно неподвижен, после изрита с все сила стената.

— По дяволите, Гуендолин! — изруга през стиснати зъби. — А ти беше ли напълно откровена с мен? Не ме ли лъжеше винаги когато ти се отдадеше възможност?

Докато обмислях подходящ отговор — той наистина бе ненадминат в извъртането на нещата — ме обзе познатото чувство на замайване, но този път ми беше по-лошо от всякога. Изплашено притиснах „Ана Каренина“ към гърдите си. Да сграбча кошницата, май бе прекалено късно вече.

— Позволи да те целувам, но никога не ми се довери — чух да мърмори той.

Останалото не го разбрах, защото в следващия момент се приземих в настоящето и с всички сили се концентрирах да не повърна в краката на господин Марли.

Когато най-сетне овладях стомаха си, Гидиън също се бе завърнал. Стоеше, облегнал гръб на стената. Гневът бе изчезнал от лицето му и сега се усмихваше тъжно.

— Страшно ми се иска да присъствам на някоя от игрите ви на покер — отбеляза той. — Много съм добър в блъфирането.

След това напусна помещението, без да се огледа.

25 юни 1542 г.

Все още разследвам в манастира С. случая на младата Елизабета, която, по сведения от собствения и баща, носи в утробата си детето на демон. Не премълчах пред ръководителя на конгрегацията предположението си, че М. — доброжелателно казано — има склонност към религиозни озарения и се чувства призван от Господ, нашият господар, да унищожи злото по тази земя. Явно предпочита да обвини дъщеря си в практикуване на магьосничество, отколкото да приеме, че тя не отговаря на представите му за благонравственост. Вече споменах за добрите му отношения с P. М. Влиянието му в този район е значително, поради което не можем да смятаме случая за приключен. Разпитването на свидетелите бе същинска подигравка. Две млади съученички на Елизабета потвърдиха мнението на конта за изникването на демон в двора на манастира. Малката София — тя не можа убедително да обясни защо съвсем случайно около полунощ се е криела в един храст в градината — описа великан с рога, огнени очи и копита, който е изнесъл на Елизабета серенада на цигулката си, след което е започнал да блудства с нея.

Другата свидетелка, близка приятелка на Елизабета, направи впечатление, че е много по-разумна. Тя разказа за един добре облечен и много висок младеж, които ухажвал девойката с ласкави думи. Той изниквал от нищото и след това отново изчезвал във въздуха, но тя не е ставала очевидец на това.