Смарагдовозелено

От своя страна Елизабета ми довери, че младежът, който така умело преодолявал стените на манастира, няма нито рога, нито копита, а произлиза от уважавана фамилия, и че тя дори знае името му. Тъкмо се бях зарадвал, че ще приключа с успех случая, когато девойката добави, че за съжаление, не може да се свързва с него, защото той долита по въздуха от бъдещето, по-точно казано, от 1723 лето Господне. Можете да си представите отчаянието ми относно умственото състояние на заобикалящите ме хора. Храня големи надежди, че ръководителят на конгрегацията ще ме отзове обратно във Флоренция, където ме чакат истински случаи.

ИЗ ИНКВИЗИЦИОННИТЕ ПРОТОКОЛИ

НА ДОМИНИКАНСКИЯ ОТЕЦ ДЖАН ПЕТРО БАРИБИ (Разшифровано, преведено и добавени коментари и обяснителни бележки от доктор М. Джордано)

АРХИВ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА В ПАДУА

Глава 8

Блещукащи райски птици, цветя и листенца в сини и сребристи тонове се виеха по брокатения ми корсаж, ръкавите и полата бяха от тежка тъмносиня като нощта коприна, която шумолеше при всяка крачка като морето в бурни дни. Бях наясно, че всяка девойка, облечена в такава рокля, ще изглежда като принцеса, и въпреки това бях поразена от собственото ми отражение в огледалото.

— Роклята е... невъобразимо красива! — прошепнах благоговейно.

Ксемериус изпръхтя. Той седеше върху остатъците от брокат до шевната машина и си бъркаше в носа.

— Момичета! — изсумтя той. — Първо със зъби и нокти се бори да не ходи на бала, а после, едва навлякла този глупав парцал, от вълнение ще се изпусне в гащите.

Игнорирах го и се обърнах към твореца на това произведение на изкуството.

— Но и другата рокля беше перфектна, мадам Росини.

— Да, знам. — Тя се подсмихна. — Прросто ще я използваме някой дрруг път.

— Мадам Росини, вие сте истински творец! — казах страстно.

— N’est-ce pas?* — Тя ми намигна. — И като такава, мога да си сменя мнението. В комбинация с бялата перрука, дрругата ррокля ми се стори безцветна. Тен като твоя изисква яррки comment on dit**... контррасти!

* Нали? (Фр.) — Бел. ред.

** Как да кажа, как беше думата (фр.). — Бел. ред.

— О, вярно! Перуката. — Въздъхнах. — Тя ще развали всичко. Можете ли да ми направите набързо още една снимка?

— Bien sur.*

* Разбира се. (Фр.) — Бел. ред

Мадам Росини ме настани на една табуретка пред тоалетката и взе телефона ми, който й подадох.

Ксемериус разпери крила, хвръкна към мен и се приземи непохватно точно пред порцелановата глава с перуката.

— Нали знаеш какво обикновено се въди в такива тупета? — Той отметна глава назад и погледна нагоре към напудрената бяла кула. — Срамни въшки със сигурност. Вероятно и молци. Евентуално и по-лоши неща. — Той вдигна драматично лапи. — Ще кажа само: ТАРАНТУЛА.            '

Спестих си коментара, че urban legends* са бабини деветини, и се прозях демонстративно. Ксемериус постави лапи на кръста си.

* Градски легенди (англ.) — устно предавани преразказвани случки, чийто произход не може да се проследи, често преувеличени, изкривени или превърнати в сензация. — Бел. ред.

— Вярно е. А ти трябва да се пазиш не само от паяци, но и от някои графове, в случай че си позабравила заради опиянението ти от роклята.

За съжаление, имаше право. Но днес, току-що оздравяла и обявена от пазителите за годна да посетя бала, исках само едно: да мисля позитивно. И къде щеше да ми е по-лесно да правя това, ако не в ателието на мадам Росини?

Хвърлих на Ксемериус строг поглед, а после разгледах пълните с дрехи щендери. Роклите бяха коя от коя по-красиви.

— Случайно да имате и някоя в зелено? — попитах изпълнена с копнеж.

Замислих се за партито на Синтия и за костюмите, които Лесли предвиждаше за преобразяването ни в марсианци. „Трябват ни само зелени чували, няколко бърсалки за прах, празни консервени кутии и няколко топки от стиропор — бе казала тя. — С телбод и пистолет за лепило за нула време ще се превърнем в готини първокачествени марсианци. Така да се каже, модерни и живи произведения на изкуството, а няма да ни струва и стотинка.“