Смарагдовозелено

— Зелено? Mais oui* — отвърна мадам Росини. — Когато всички мислеха, че черрвенокосата изпосталяла закачалка ще пътува във врремето, използвах рразлични нюанси на зеленото. То подхожда перрфектно на черрвените коси и рразбирра се, на зелените очи на малкия бунтарр.

* Ами да (фр.). — Бел. ред.

— Оо! — възкликна Ксемериус и я заплаши с лапа. — Навлизаш в опасна забранена зона, скъпа!

Имаше право. Малкият мръсник бунтар определено не беше в списъка на позитивните неща, за които исках да мисля. (Но ако Гидиън наистина цъфнеше на партито с Шарлот, тогава със сигурност нямаше да се разхождам там в чувал, а пък Лесли можеше да си говори каквото си ще за готиното модерно изкуство.)

Мадам Росини разреса дългата ми коса и с ластик я върза на тила.

— Между другото, той днес ще носи дрехи в зелено, тъмно морскозелено. С часове умувах над избора на плат, за да не се бият цветовете ви. Накрая още веднъж прегледах всичко на светлината на свещи. Absolument onirique.* Заедно ще изглеждате като морските цар и царица.

* Абсолютна идилия. (Фр.) — Бел. ред.

— ’Псолютно — изграчи Ксемериус. — И ако не умрете, ще си имате много малки морски принцове и принцеси.

Въздъхнах. Не трябваше ли да стои вкъщи и да следи Шарлот? Но той настоя да ме придружи до Темпъл, което някак си беше много мило. Ксемериус много добре знаеше, че се страхувам от бала.

Мадам Росини сбърчи замислено чело, докато разделяше косата ми на три и я сплиташе на плитка, която след това завъртя на кок и я закрепи с фиби за главата ми.

— Зелено ли каза? Да помисля. Имаме костюм за езда за XVIII век от зелено кадифе, освен това... о! Това ми се получи superbe*... вечеррен тоалет от 1922-ра от трревистозелена копррина в комплект с манто и дамска чантичка, tres chic**. Освен това напрравих няколко дубликата на ррокли от Баленсиага***, които Гррейс Кели**** е носила през шейсетте. Най-хубавата от тях е бална ррокля с цвят на листа от ррози, която също ще ти стои чудесно.

Тя вдигна внимателно творението перука. Снежнобяла и украсена със сини панделки и брокатени цветчета, донякъде ми напомняше на многоетажна сватбена торта. Дори излъчваше аромат на ванилия и портокали.

* Великолепно (фр.). — Бел. прев.

** Много шик (фр.). — Бел. ред.

*** Испанска модна марка, създадена през 1937 година, носеща името на създателя на цяла модна епоха — Кристобал Баленсиага (1895-1972). — Бел. ред.

**** Известна американска филмова актриса, която през 1956 г. след брака си с Рение III става принцеса на Монако. Тя е майка на настоящия принц на Монако Албер II. — Бел. ред.

Мадам Росини чевръсто нахлупи „тортата“ върху гнездото кок на главата ми и когато погледнах в огледалото, едва се познах.

— Сега изглеждам като нещо средно между Мария-Антоанета* и баба ми — измърморих аз.

* Австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI. Остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичната си гибел. — Бел. ред.

А заради черните ми вежди приличах съвсем малко и на горски разбойник, предрешен като жена.

— Глупости! — възрази мадам Росини, която закрепи перуката с огромни фуркети. Те приличаха на малки кинжали, инкрустирани в края с бляскави стъклени камъни, подобно на сини звезди, които се подаваха от къдравото творение. — Става дума за контррасти, лебедова шийке. Контррастите са най-важното нещо. — Тя посочи отворената палитра с гримове върху тоалетката. — А и като се добави грримът, дорри в XVIII век на светлината на свещите smoky eyes* са en vogue**. Още съвсем малко пудрра, et parfaitement***! Ти отново ще си най-красивата!

* Опушени очи (англ.). — опушен грим. — Бел. прев.

** На мода (фр.). — Бел. ред.

*** И перфектно (фр.). — Бел. ред.

Което, разбира се, нямаше как да знае, тъй като никога не бе присъствала. Усмихнах й се.

— Толкова сте мила с мен! Вие сте най-добрата! А за роклите ви трябва да получите „Оскар“.

— Знам — отвърна мадам Росини скромно.

— Много е важно да се качваш и да слизаш с главата напрред, миличката ми! — съветваше ме мадам Росини, когато ме бе придружила до лимузината и ми помагаше при качването.

Чувствах се малко като Мардж Симпсън*, само дето кулата на главата ми беше бяла, а не синя и за щастие, таванът на колата бе достатъчно висок.