Смарагдовозелено

— Не беше чак толкова зле — отвърнах тихо. Напълно оправдана лъжа според мен. Не беше нужно да му натяквам за пролетите сълзи и силното ми желание да умра от белодробна туберкулоза. — Бях само малко... само малко ме заболя... — добре де, това беше омаловажаването на столетието! — ...когато разбрах, че от твоя страна всичко е било само преструвка: целувките, любовното ти обяснение...

Замлъкнах смутено.

Ако това изобщо бе възможно, той изглеждаше още по-дълбоко разяждан от угризения.

— Обещавам ти, че това никога повече няма да се повтори.

Какво точно имаше предвид? Не успявах да проследя мисълта му.

— Е, да, сега, след като вече знам, няма и как да стане — вметнах малко по-енергично. — И между нас казано, планът и без това беше смахнат. Влюбените хора все пак не са по-лесни за контролиране, отколкото другите. Дори напротив! Заради всичките тези хормони никога не се знае какво е следващото, което ще направят.

В крайна сметка аз бях най-добрият пример за това.

— Но от любов човек прави неща, които иначе не би направил. — Гидиън протегна ръка, сякаш искаше да погали бузата ми, но отново я отпусна. — Когато обичаш, изведнъж другият става по-важен от самия теб. — Ако не знаех, че е невъзможно, щях да си помисля, че още малко и ще му потекат сълзи. — Принасяш жертви... явно това е имал предвид графът.

— А според мен този човек изобщо няма представа за какво говори — заявих пренебрежително. — Ако питаш мен, той не може да се нарече специалист по въпросите за любовта, а познанията му за женската психика са... направо жалки!

А сега ме целуни, искам да знам дали наболата брада драска.

Усмивка озари лицето му.

— Може би имаш право — отвърна Гидиън и въздъхна дълбоко, като човек, на когото му е паднал голям камък от сърцето. — Във всеки случай, радвам се, че изяснихме това. Ние винаги ще си останем добри приятели, нали?

Моля?

— Добри приятели? — повторих и изведнъж устата ми пресъхна.

— Добри приятели, които знаят, че могат да си вярват и да разчитат един на друг. Много е важно да ми имаш доверие.

Отне ми една-две секунди, но тогава ми просветна, че по някое време на този разговор бяхме поели по различни пътища. Това, което Гидиън се опитваше да ми каже, не беше: Моля те да ми простиш, обичам те, а: Нека бъдем добри приятели — а всеки идиот е наясно, че това са две съвсем различни неща.

Значи, той не се бе влюбил в мен.

А ние с Лесли явно сме гледали прекалено много романтични филми.

И това означаваше...

— ...мръсник! — извиках. Ярост, нажежена до бяло, премина през тялото ми, толкова силна, че гласът ми пресипна. — Как може да си толкова безчувствен?! Целуваш ме и твърдиш, че си се влюбил в мен, а на следващия ден казваш, че съжаляваш, задето си такъв лъжлив гадняр, и искаш да ти имам доверие?

Сега и Гидиън осъзна, че говорехме за различни неща. Усмивката изчезна от лицето му.

— Гуен...

— Знаеш ли какво? Съжалявам за всяка една пролята заради теб сълза! — исках да му изкрещя, но плачевно се провалих. — И изобщо не си въобразявай, че са били много! — успях само да изграча пресипнало.

— Гуен! — Гидиън се опита да хване ръката ми. — О, боже! Ужасно съжалявам. Не искам... моля те!

Моля те, какво? Изгледах го гневно. Не усещаше ли, че само още повече влошаваше нещата? И наистина ли си въобразяваше, че жалният му поглед ще промени нещо? Исках да се обърна, но той ме задържа за китките.

— Гуен, чуй ме! Задават се много опасни времена и е важно двамата да сме сплотени! Аз... аз наистина те харесвам и искам да...

Не би го казал отново. Не и това изтъркано изречение. Но той направи тъкмо това.

— ...сме приятели. Не разбираш ли? Само ако взаимно си вярваме...

Изскубнах се от ръцете му.

— Сякаш бих искала такъв като теб за приятел! — Отново бях възвърнала гласа си, който прозвуча толкова силно, че гълъбите върху покрива се разхвърчаха. — Ти изобщо не знаеш какво означава приятелство!

И изведнъж стана съвсем лесно. Отметнах със замах косата си назад, завъртях се на пета и профучах напред.

Върви до ръба на скалата и скочи.

Направи си крила по пътя надолу.

РЕЙ БРЕДБЪРИ

Глава 3

Нека бъдем добри приятели — тази мъдра мисъл беше направо върхът.

— Всеки път когато някъде по света бъде казано това изречение, със сигурност умира някоя фея — заявих по мобилния си телефон.

Бях се затворила в тоалетната и неистово се стараех да не викам, въпреки че половин час след разговора ми с Гидиън, все още имах желание за това.

— Той е казал, че иска да сте приятели — коригира ме Лесли, която, както винаги, бе запомнила всяка дума.

— Но това е абсолютно същото.

— Не е. Имам предвид, да може би. — Приятелката ми въздъхна. — Нищо не разбирам. И този път със сигурност си го оставила да се изкаже? Знаеш ли филма „Десет неща, които мразя у теб“? Та там...