Шамах

„Беше горещ ден. Получихме една чудесна хладна стая със сводест таван, която имаше две широко извити арки, от трите страни прозорци, а от четвъртата бе вратата. Според местния стандарт помещението можеше да се нарече изискано. Мебелировката се състоеше от две легла, един стъкмен от три стари сандъка диван и маса с четири стола с дървени седалки и бели възглавнички с волан. В ъгъла стоеше красива стомна от вида, употребяван още по времето на Христа. Стените бяха боядисани в синьо. На един стол бяха поставени месингови принадлежности за миене. Относно висящите по стените картини ще премълча. Бяхме почерпени с отлично хебронско вино — цяла бутилка за един франк. Храната свидетелстваше, че хората са хвърлили много усилия, но не си заслужаваше.“

За съжаление бяхме възпрепятствани от обстоятелствата да пратим човек за провизиите, които Мустафа Бустани беше взел от Йерусалим. Те бяха добре опаковани във файтона и по-късно, при връщането, ни дойдоха добре дошли.

По време на яденето Епщайн ни осведоми, че днес било голям мюсюлмански детски празник в чест рождението на момчето Исмаил. Децата излизали на полето, за да се заемат с разни мирни и войнствени игри. Придружавали ги и възрастни, които упражнявали надзор. Освен това се разказвало толкова много за прокуждането и разните там други претърпени неправди, че за никой друговерец не било целесъобразно да се нагърби с ролята на зрител. Като чу, че имаме намерение да яздим до Дъба и Извора на Авраам, Епщайн ни даде съвета да се отдалечим веднага, ако видим към някое от тези места да се приближава такова детско шествие. Тогава Тхар извика възмутено:

— Да се отдалечим? Значи да бягаме? Хич и на акъла няма да ни дойде! Аз и ефендито не се боим и нашата съпруга също не се бои, защото аз специално й казах, че съм герой и може да разчита на мен във всяка беда и опасност!

— Герой? — попита Епщайн усмихнато и го погледна така, както навремето Голиат изгледал Давид.

Но попадна на погрешния човек. Момчето стана от масата, пристъпи към него и отговори:

— Присмиваш ли ми се? Няма да изтърпя подобно нещо! Аз се казвам Тхар и горко ти, ако имам да ти мъстя!

— Тогава сигурно лошо ми се пише? — пошегува се евреинът.

— Ти продължаваш да се хилиш? Пази се! Аз броя едвам дванайсет години, ама в целия Йерусалим няма и един четиринайсетгодишен, когото да не мога да сразя!

— И откъде пък си придобил тази ловкост и сила?

— От клуба на лъвовете — отвърна момчето.

— Какво представлява той? И къде се намира?

— В Йерусалим. Ние момчетата имаме четири клуба, за да се упражняваме. Клуба на лъвовете — той играе пред Яфаската порта. Клуба на слоновете — той играе пред Дамаската порта. И Клуба на китовете — той играе при езерото Силоах. Чувате, че това са все силни животни. Лъвовете побеждават с бързина и сила на скока. Слоновете се стъпкват. Хипопотамите се блъскат с глави, при което по-силният остава прав, а другият рухва. Китовете пък се бият само в океана. Който потопи другия, пълни устата си с вода и я издухва във въздуха. Това е победата. Аз членувам и в четирите клуба и още никой не ме е надвивал. Искаш ли да се направим на хипопотами?

Наведе глава да блъсне Епщайн. Онзи бързо отстъпи встрани и извика:

— Остави ме на мира! Аз не съм никое от тези зверове чудовища! Исках само да предупредя, а не да нападам коварно! Да заръчам ли някой надежден магаретар за планираната езда?

— Да — дадох съгласието си аз. — Но по възможност някой, който не яде християни.

— Такъв, има само един и аз ще накарам да го повикат. Съжалявам, че точно днес е ден на омраза, и че на дамата не са позволили дори външността на джамията да огледа.

Той се отдалечи, за да прати човек за магаретаря. Хаммахрът9 скоро се появи. Изглеждаше навъсен, но беше добродушен и услужлив човек. Коне изобщо не притежаваше, магарета в наличност нямаше — заради празника бяха поръчани още преди дни. Но имаше три мулета, които можеше да ни доведе. Беше достатъчно честен да ни каже, че не са предназначени за езда, а за теглене на каруци и че едното от тях е много вироглаво. Но ние бяхме радостни, че и тези мили животни все още ги има, направихме пазарлъка с мъжа и му наредихме да иде да ги доведе без бавене.

Когато ориенталецът и особено хаммахрът обещае да се яви без забавяне, то има предвид, че ще дойде до час-два. Но този беше прилежен. Пристигна само след половин час и щял да дойде дори още по-рано, ако не бил сметнал, че преди туй трябва малко да почисти своите мулета. Няма да ги описвам, а само ще призная, че при техния вид ме обзе немалък страх. Бяха само кожа и кости, може би месеци наред не бяха нито мити, нито стригани, а онова, което трябваше да приемем за седло и сбруя, бяха само някакви набързо насъбрани неща, които едно с едно не си пасваха. Особено дамското седло беше резултат на толкова дързък и творчески замисъл, че незабавно тикнах в ръката на хаммахра за това свободно артистично изобретение един предварителен бакшиш — постъпка, за която той ме увери в своята вечна вярност и преданост.