Сексът и градът

Когато то пристигна, измъкна се от къщата.

— В клуб „Карибу“ — каза на шофьора.

Последва нещо като кошмарен сън. Таксито го закара до калдъръмена улица в центъра на градчето. Станфорд мина по тясна уличка с магазинчета, после се вмъкна в един вход и слезе по няколко стъпала. Зад дървен подиум стоеше руса жена, която вероятно беше на 40 години, но благодарение на чудесата на пластичната хирургия и на силиконовите подплънки за бюст изглеждаше по-млада с пет години.

— Имам среща с един човек — каза Станфорд. — Но не му знам името.

Тя го погледна подозрително.

— Аз съм Станфорд Блач. Сценаристът? — поясни той.

— Да? — рече жената.

Станфорд се усмихна.

— Гледали ли сте филма „Жертви на модата“?

— О! — възкликна тя. — Обожавам го. Ваш ли е сценарият?

— Да.

— А върху какво работите сега? — попита жената.

— Смятам да напиша сценарий за хора, прекалили с пластичната хирургия — отвърна Станфорд.

— О, Боже! — възкликна тя. — Най-добрата ми приятелка…

— Май видях приятеля си — прекъсна я Станфорд.

В ъгъла пиеха и се смееха двама мъже и една жена. Той се приближи. Мъжът по средата го погледна. Беше към 40-годишен, с бронзов тен и изрусена коса. Личеше, че беше коригирал носа и скулите си, а вероятно си бе присадил и коса.

— Херкулес? — попита Станфорд.

— Да — отвърна мъжът.

— Аз съм Прометей — представи се той.

Момичето погледна към мъжа, а после към Станфорд.

— Херкулес? Прометей? — попита. Имаше неприятен носов глас и беше облечена в евтин пухкав розов пуловер. „Не става и за чистачка на тавана на майка ми“, помисли си той и реши да не й обръща внимание.

— Не ми приличаш много на Прометей — каза мъжът, като огледа дългата му коса и модни дрехи.

— Няма ли да ме поканиш да седна и да пийна с вас, или само ще ме обиждаш? — попита Станфорд.

— Според мен заслужаваш само да те обиждаме — обади се другият мъж. — Кой си ти все пак?

— Поредният неудачник, с когото се запознах по Интернет — поясни Херкулес. Отпи от чашата си.

— Каквото повикало, такова се обадило — рече Станфорд.

— Боже, а аз дори не знам откъде се включва компютърът! — възкликна момичето.

— Проверявам всички мъже, които минават през Аспен. И тогава избирам — каза Херкулес. — А ти… не си одобрен.

— Е, аз поне умея да си избирам пластични хирурзи — отвърна спокойно Станфорд. — Твърде жалко е, когато се запомня пластичната ти операция, а не лицето ти. — Усмихна се. — Приятна вечер, господа!

Можеш ли да пазиш тайна?

Кари и Тузаря обядваха пред „Литъл Нел“, когато видяха Рок Гибралтар. И Тайлър Кид.

Тайлър Кид ги забеляза пръв. Не беше красив като Тузаря. Но си го биваше. Мъжествено лице. Дълга руса коса. Върлинесто тяло. Улови погледа на Кари.

— Охо! — рече си тя.

После Тузаря възкликна:

— Роко! Сладурче! — И пъхна пурата в устата си, за да потупа Рок по гърба и да му стисне ръката.

— Търсех ви — каза Рок. И добави: — Познавате ли Тайлър Кид?

— Не — отвърна Тузаря. — Но съм гледал филмите ти. Кога ще хванеш момичето? — Засмяха се и седнаха.

— Тузаря току-що беше смъмрен от конна полицайка — рече Кари. — Тъй като пушеше пура в лифта.

— О, Боже! — възкликна Тузаря. — Всеки ден пуша в кабината и момичето все ме предупреждава, че е забранено, а аз му отговарям, че пурата не е запалена — обясни на Тайлър.

— Кубинска ли е? — попита той.

— Да.

— Нещо подобно се случи и с мен в Гщад — обърна се Тайлър към Кари. Тя си помисли: „Би бил идеален за Саманта Джоунс.“

— Скъпа, би ли ми подала солта? — помоли Тузаря, като я потупа по крака.

Тя се наклони и се целунаха леко по устните.

— Извинете — каза.

Стана. Отиде в дамската тоалетна. Беше малко притеснена.

— Ако не бях с Тузаря… — рече си. А после се смъмри, че не е редно дори да си го помисля.

Когато излезе, Тайлър пушеше пура с Тузаря.

— Скъпа, знаеш ли какво? — каза Тузаря. — Тайлър ни покани да караме снегомобил. А после ще отидем у тях да се надпреварваме с картове.

— С картове? — попита тя.

— В имението ми има замръзнало езеро.

— Не е ли страхотно! — възкликна Тузаря.

— Да — рече Кари. — Страхотно е.

Вечерта Кари и Тузаря вечеряха със Станфорд и Сузана. Когато Сузана кажеше нещо, Станфорд неизменно се навеждаше и питаше:

— Не е ли невероятна?

Хвана ръката й, а тя възкликна:

— О, Станфорд! Колко си глупав! — Усмихна се и се освободи, за да вземе чашата си с вино.

— Много се радвам, че най-после премина от другата страна — рече Тузаря.

— Кой е казал такова нещо? — попита Сузана.

— Винаги ще си бъда „сестричка“, ако това те притеснява — поясни Станфорд.

Кари излезе да пуши. При нея дойде една жена.

— Може ли огънчето? — помоли.

Оказа се Бриджит. Неприятната дама от Кънектикът.

— Кари? — попита. — Ти ли си?

— Бриджит! — възкликна тя. — Какво правиш тук?

— Карам ски — отвърна Бриджит. И като се огледа, сякаш се боеше да не я подслушват, добави: — С мъжа си. Без децата. Тях оставихме у майка ми.

— Не си ли… бременна? — попита Кари.

— Пометнах — отговори тя. Пак се огледа. — Виж, случайно да ти се намира и цигара, освен кибрита?

— Да — каза Кари.

— От години не съм пушила. От години! Но сега имам нужда. Дръпна силно. — Когато пушех, купувах си само червено „Марлборо“.