Сексът и градът

Дъдли беше настоятелен. Пращаше ми подаръци — плюшени мечета, а веднъж и кошница вермонтско сирене. Звънеше ми по три-четири пъти на ден. Отначало ме дразнеше. Но след известно време свикнах с лошото му чувство за хумор и едва ли не очаквах с нетърпение да се обади. Той слушаше с възхищение и най-дребните подробности от деня ми например как съм се вбесила, че Ивон си е купила нов костюм на „Шанел“, а аз не мога да си го позволя; как един таксиджия ме изхвърли от колата, като запалих цигара; как пак съм се порязала, докато си бръснех глезена. Съзнавах, че ми залага капан, но още си мислех, че точно аз ще успея да се измъкна.

После пристигна поканата за уикенда — чрез Шелби, който ми се обади и каза: „Дъдли ни кани на гости на Нантъкет.“

„За нищо на света!“, отвърнах.

„Къщата му е хубава. Антична. На главната улица.“

„Коя?“, попитах.

„Мисля, че е от тухлените.“

„Мислиш?“

„Сигурен съм. Но като ходя, все съм скапан. Затова не помня.“

„Ако е от тухлените, ще си помисля“, рекох.

След десет минути ми се обади и самият Дъдли. „Вече купих самолетните билети“, каза. „И да, къщата ми е от тухлените.“

Дъдли танцува

— Още не мога да си обясня какво точно се случи онзи уикенд. Може би заради алкохола или марихуаната. Или пък заради самата къща. Като бях малка, с нашите прекарвахме лятото на Нантъкет. Казвам така, но всъщност отивахме за две седмици на квартира. Спях в една стая с братята си, а родителите ми варяха омари на гореща плоча за вечеря.

През уикенда спах с Дъдли. А не исках. Както стояхме на стълбите и си пожелавахме „лека нощ“, той изведнъж ми се нахвърли и започна да ме целува. Не се възпротивих. Отидохме на неговото легло и като легна върху мен, помня, отначало ми се стори, че се задушавам, и вероятно не си въобразявах, защото Дъдли е висок 1,88 м., а после имах чувството, че спя с момченце, защото той нямаше и 72 кг, както и косъм по тялото си.

Но за първи път в живота ми сексът беше страхотен. Получих нещо като прозрение. Може би, ако съм с добър и обожаващ ме мъж, ще съм щастлива. Но все още се боях да погледна Дъдли като се събудихме, от страх да не се отвратя.

Две седмици след като се върнахме в града, отидохме на благотворителна вечер в музей в Горен Ийст Сайд. Това беше първата ни поява в обществото като двойка. И както стана типично за връзката ни, оказа се низ от премеждия. Първо, той закъсня с един час, после не можахме да хванем такси, защото беше 40 градуса. Трябваше да тръгнем пеш, а Дъдли както обикновено цял ден не беше ял нищо и едва не припадна, та се наложи да му дадат чаша ледена вода. След това настоя да танцуваме, което значеше да ме блъска в други двойки. После изпуши една пура и повърна. А междувременно всички ми повтаряха, че бил страхотен.

Освен приятелките ми. Амалита каза: „Ти заслужаваш нещо по-добро. Това е нелепо!“

Аз рекох: „Да, но е страхотен в леглото.“

Тя отвърна: „Моля те, ще повърна!“

След месец Дъдли ми направи неофициално предложение за брак и аз приех. Все още се срамувах от него, но все си мислех, че ще го преодолея. А и той не ми оставяше свободно време. Бяхме все заети. Търсехме апартамент. Годежни пръстени. Антики. Ориенталски килими. Сребро. Вино. През почивните дни ходехме до Нантъкет или до Мейн у нашите, но при пословичните закъснения и неорганизираност на Дъдли все изпускахме влакове и фериботи.

Повратният момент настъпи, когато за четвърти път изпуснахме ферибота за Нантъкет. Наложи се да пренощуваме в мотел. Умирах от глад и накарах Дъдли да отиде за китайска храна, а той се върна със замръзнала маруля и един жалък домат. Докато лежех и се опитвах да не обръщам внимание на двойката, която се чукаше и съседната стая, Дъдли седеше на масичката по боксерки и чистеше гнилото от домата със сребърния си армейски нож от „Тифани“. Беше само на 30 години, а беше придирчив като 75-годишен старец.

На сутринта го започнах: „Защо не почнеш да се занимаваш с фитнес? И да понапълнееш малко!“

След това всичко в него започна да ме вбесява. Глупавите му ярки дрехи. Приятелското му държане към всички. Трите дълг и руси косъма на адамовата му ябълка. Миризмата му.

Всеки ден го принуждавах да ходи на фитнес. Висях на главата му и го карах да вдига двукилограмови щанги — друго не можеше. Наддаде пет килограма, но после пак ги стопи. Веднъж отидохме на вечеря в апартамента на родителите му на Пето авеню. Готвачът правеше агнешки котлети. Дъдли заяви, че не яде месо, развика се на техните, че не се съобразявали с хранителните му навици, и накара готвача да отиде до магазина за кафяв ориз и броколи. Вечерята закъсня с два часа, а той само разрови храната си. Бях ужасена. После баща му ми каза: „Ела пак на вечеря, когато пожелаеш, но без Дъдли.“

Трябваше още тогава да го зарежа, но наближаваше Коледа. На Бъдни вечер Дъдли ми направи официално предложение за брак с осемкаратов пръстен пред цялото ми семейство. В него имаше нещо гадно. В типичния си маниер беше пъхнал пръстена в шоколадов бонбон, а после ми подаде кутията.

„Това е коледният ти подарък — каза. — Започни го веднага.“