Сексът и градът

— Ще се зарадваш, че го купи. Навън е доста студено.

Тузаря се засмя и се целунаха.

На лифта той пуши пура и говори по мобилния си телефон. На пистата караше зад Кари и я пазеше да не я бутнат.

— Ще се справиш — казваше, докато тя прави завой след завой и се спускаше бавно по склона.

После Кари го гледаше от подножието, засенчила очи с ръка, как отскача от бабуните.

Вечер им правеха масаж и влизаха в горещата вана. През нощта, както си лежаха заедно в леглото, Тузаря попита:

— Вече сме близки, нали?

— Да — отвърна тя.

— Помниш ли как все повтаряше, че трябва да се сближим. Вече не го казваш.

„Положението не може да е по-розово“, помисли си Кари.

„Търся опашка“

Станфорд Блач крачеше по билото на Аспен в апрески от кожа на пони и размахваше бинокъл на път за ловната хижа, където имаше среща със Сузана за обяд, когато познат глас изкрещя:

— Станфорд! — а после: — Пази се!

Обърна се малко преди Скипър Джонсън да връхлети върху него и ловко отскочи в снежната пряспа отзад, за да се предпази.

— За Бога, Скипър! — възкликна.

— Не обичаш ли да попадаш на приятели, когато си на почивка? — попита той. Ски екипът му наподобяваше това, което би облякъл и скаут в студено време — патешко жълто яке и ушанка, чиито наушници стърчаха под прав ъгъл.

— Зависи от приятелите и как попадаш на тях — отвърна Станфорд.

— Не знаех, че си падаш по наблюдаването на птици — каза Скипър.

— Не търся птици, а опашка — възрази Станфорд. — Гледам частните самолети, за да реша какъв да си купя.

— Ще си купуваш самолет? — попита Скипър.

— Скоро — отговори Станфорд. — Смятам да се женя и искам жена ми да пътува със стил.

— Жена ти?

— Да, Скипър — рече търпеливо Станфорд. — Всъщност тъкмо отивам да обядвам с нея. Искаш ли да ви запозная?

— Не мога да повярвам! — възкликна Скипър. — Е — каза, като слезе от ските, — уредих си срещи с три момичета поотделно. Защо не и с теб!

Станфорд го погледна със съжаление.

— Боже, Скипър! — рече. Кога ще престанеш да се преструваш, че си нормален!

Кари и Тузаря отидоха на романтична вечеря в „Пайн крийк“. Прекосиха планината с кола, а после се прехвърлиха на шейна с конски впряг, за да стигнат до ресторанта. Небето беше черно и ясно. Тузаря говори за звездите и как, като малък, бил беден и се наложило да напусне училище на 13 години, за да работи, а после постъпил във ВВС.

Носеха фотоапарат „Полароид“ и се снимаха един друг в ресторанта. Пиеха вино и се държаха за ръцете и Кари малко се напи.

— Виж — каза, — трябва да те попитам нещо.

— Питай — отвърна той.

— Помниш ли началото на лятото? Бяхме ходили два месеца, когато каза, че искаш да излизаш и с други?

— Да? — рече Тузаря.

— И една седмица излиза с онази манекенка? А когато ви засякох, ти се държа отвратително, аз ти се развиках и се скарахме жестоко пред „Бауъри“?

— Боях се, че няма повече да ми проговориш.

— Искам просто да знам — каза Кари, — ако беше на мое място, какво би направил?

— Предполагам, че не бих ти проговорил повече.

— Това ли искаше? — попита тя. — Да се махна?

— Не — отвърна Тузаря. — Исках да останеш, бях объркан.

— Но ти би си тръгнал?

— Не желаех да си тръгваш. Беше просто… Не знам. Беше проба — каза той.

— Проба ли?

— Да видя дали действително ме харесваш. Дотолкова, че да останеш.

— Но ти ме нарани — възрази Кари. — Как можа да ме нараниш така! Никога няма да го забравя!

— Знам, скъпа. Съжалявам — рече Тузаря.

Когато се върнаха в къщата, на телефонния секретар ги чакаше съобщение от приятеля им Рок Гибралтар, телевизионния актьор.

— Тук съм — съобщаваше той. — У Тайлър Кид. Той ще ви хареса.

— Тайлър Кид актьорът ли? — попита Тузаря.

— Така изглежда — отвърна Кари, съзнавайки, че се е опитала да го каже с възможно най-безразличен тон.

Прикованият Прометей

— Беше прекрасно! — възкликна Станфорд. Със Сузана седяха на дивана пред камината. Тя пушеше цигара. Пръстите й бяха тънки и елегантни и завършваха с дълги, идеално оформени нокти с червен лак. Увита беше в черен копринен китайски халат.

— Благодаря, скъпи — каза.

— Ти наистина си елегантната жена — рече Станфорд. — Не мога да разбера защо още не си се омъжила.

— Нормалните мъже ме отегчават — обясни Сузана. — В крайна сметка. Отначало винаги е добре, но после стават невероятно взискателни. Не усещаш как започваш да им се подчиняваш и оставаш без личен живот.

— Ние няма да сме такива — увери я Станфорд. — Това е идеално.

Сузана се изправи.

— Лягам си — каза. — Искам да стана рано и да отида на ски. Няма ли да дойдеш с мен?

— На пистата? Никога! — заяви той. — Но ми обещай едно: че утрешната вечер ще бъде абсолютно същата.

— Разбира се.

— Ти си най-невероятната готвачка. Къде се научи да готвиш така?

— В Париж.

Станфорд стана.

— Лека нощ, скъпа.

— Лека нощ — пожела му Сузана. Той се наведе и я целуна целомъдрено по бузата.

— До утре — каза и й помаха, когато тръгна към стаята си.

След няколко минути и Станфорд влезе в своята. Но не си легна. Вместо това включи компютъра и провери електронната си поща. Както се беше надявал, получил беше съобщение. Вдигна телефона и си поръча такси. После изчака до прозореца.