Сексът и градът

„Сега не ми се яде шоколад“, отвърнах и му хвърлих гаден поглед, който обикновено му затваря устата.

„Напротив, яде ти се“, заяви Дъдли с леко заплашителен тон и аз започнах да ям. Близките ми ме гледаха ужасени. Можеше да си нащърбя някой зъб или, по-лошо, да се задавя. Но все пак приех.

Не знам дали някога си се сгодявала за неподходящ човек, но кажеш ли „да“, сякаш се качваш на товарен влак, който не може да спре. Последва низ от приеми на Парк авеню, вечери в „Мортимър“ и „Билбукей“. Бегли познати, които бяха чули за пръстена, настояваха да го видят. „Дъдли е страхотен“, повтаряха всички.

„Да“, отвръщах аз. А сърцето ми се свиваше.

Настъпи денят, в който трябваше да се преместя в току-що закупения и идеално обзаведен шестстаен апартамент на Източна 72-а улица. Кашоните бяха готови, носачите пристигнаха, а аз се обадих на Дъдли.

„Не мога“, казах.

„Какво не можеш?“, попита.

Затворих.

Той ми звънна. После дойде. Тръгна си. Обадиха се и приятелите му. Излязох и се напих. Префърцунените приятели на Дъдли наточиха ножовете си. Пуснаха слухове за мен: че са ме видели в чужда къща в четири часа сутринта само по каубойски ботуши. Направила съм била „свирка“ на някакъв тип в клуб. Опитвала съм се да заложа годежния пръстен. Била съм използвачка. Скроила съм била номер на Дъдли.

Няма елегантен изход от такава ситуация. Преместих се в миниатюрно ателие в мръсен нисък блок на Йорк авеню, който ми беше по джоба, и се съсредоточих върху кариерата си. На Дъдли не му провървя. Поради криза на пазара на недвижими имоти не успя да продаде апартамента. По моя вина. Напусна Ню Йорк. Замина за Лондон. Пак по моя вина. Макар да чух слухове, че си прекарвал добре там. Ходел с грозноватата дъщеря на някакъв херцог.

Всички забравиха, че трите години след раздялата ни за мен бяха ад. Същински ад! Макар да нямах пари и да трябваше да ям хотдог на улицата, и през половината време да ми идваше да се самоубия — веднъж дори се обадих на горещата линия за самоубийци, но ми пуснаха съобщение за купон, — аз се заклех, че никога повече няма да изпадам в такова положение. Няма да взема и цент от мъж! Ужасно е да нараниш някого така.

— Наистина ли смяташ, че е било заради външния му вид? — попита Кари.

— Мислех си за това. Забравих да спомена, че щом се качих в колата при него, заспивах. Не можех да си държа очите отворени. Истината е, че ме отегчаваше.

Може би заради шампанското Бъни се засмя малко несигурно.

— Не е ли ужасно! — рече.

24. Аспен

Кари замина за Аспен с частен самолет. Беше с бялото палто от норка, къса рокля и модни бели кожени ботуши. Стори й се подходящо облекло за частен самолет, но не беше. Спътниците й — собствениците на самолета, носеха джинси, пуловери с красива бродерия и стабилни ботуши за сняг. Кари страдаше от силен махмурлук. Когато самолетът кацна в Линкълн, Небраска, за да презареди, наложи се пилотът да й помогне да слезе по стълбите. Беше малко топло, тя се разхождаше с голямото си кожено палто и очилата, пушеше и гледаше безкрайните равни, жълтеникави поля.

Тузаря я чакаше на летището в Аспен. Седеше отвън, твърде изрядно облечен — с кафяво палто и шапка от замша, и пушеше пура. Прекоси пистата и първото, което каза, беше:

— Самолетът закъсня. Замръзнах.

— Защо не изчака вътре? — попита Кари. Прекосиха миниатюрното градче, което приличаше на детска играчка, поставена с любов под елхата от някое дете. Тя притисна очите си с палци и въздъхна.

— Ще си почина — заяви. — Ще водя здравословен начин на живот. Ще готвя.

Станфорд Блач също пристигна с частен самолет. Щеше да отседне у приятелката си от детинство Сузана Мартин. След купона у Ривър Уайлд й беше казал:

— Искам да обърна нова страница. Ние сме толкова добри приятели, защо да не се оженим? Тогава ще си получа наследството и като обединим парите си, ще можем да живеем така, както винаги сме искали.

Тя беше 40-годишна скулпторка със силен грим и големи бижута. Никога не се беше смятала за семеен тип жена.

— Отделни спални? — попита.

— Естествено — отвърна Станфорд.

Скипър Джонсън летя в пътническа класа, а заради навъртяния километраж във въздуха смени категорията на билета си с първа класа. Щеше да почива с родителите си и с двете си по-малки сестри. „Трябва да си намеря приятелка — помисли си. — Това е нелепо.“ Представяше си щастливката като по-възрастна от себе си, между 30 и 35-годишна, умна, красива и много забавна. Способна да задържи интереса му. През последната година беше установил, че връстничките му са скучни. Следваха примера му, а това го плашеше.

Тузаря учеше Кари да кара ски. Купил й беше скиорски екип, ръкавици, шапка и топло бельо. Както и миниатюрен термометър, закачен за ръкавиците — единственото, което си беше поискала тя. Тузаря се дърпаше, докато Кари не се нацупи. Тогава той се съгласи да й го вземе, но ако му направи „свирка“, макар термометърчето да струваше само четири долара. В къщата, която бяха наели, Тузаря закопча скиорския й екип, Кари протегна ръце и той й сложи ръкавиците. Закопча термометърчето и тя каза: