Сексът и градът

Кари й се усмихна злобно.

— Разбира се.

Пусна цигарата си на тротоара и я размаза с ботуша си.

— Можеш ли да пазиш тайна? — попита Бриджит.

— Да… — отвърна тя.

— Ами… — Бриджит пак дръпна силно от цигарата и изпусна дима през носа си. — Снощи не се прибрах.

— Аха — рече Кари и си помисли: „Защо ми го казваш?!“

— Не. Разбираш ли, не се прибрах!

— О! — възкликна Кари.

— Точно така. Не се върнах при мъжа си. Цяла нощ бях навън. Спах… Всъщност прекарах нощта в „Сноумас“.

— Ясно — кимна Кари. — А, нали се сещаш, дрогира ли се?

— Нееее! — възкликна Бриджит. — Бях с мъж. Не със съпруга си.

— Искаш да кажеш…

— Да. Спах с чужд мъж.

— Невероятно! — рече Кари. Запали нова цигара.

— От 15 години не бях лягала с друг. Е, добре де, от седем — поясни Бриджит. — Но мисля да напусна мъжа си, а ски инструкторът ми беше толкова готин, че се реших: какво правя с живота си?! Казах на мъжа си, че излизам, и се срещнах с Джъстин — ски инструктора, в бара в „Сноумас“, а после отидохме в апартаментчето му и цяла нощ се любихме.

— А… съпругът ви знае ли? — попита Кари.

— Казах му, когато се прибрах сутринта. Но какво можеше да стори! Вече го бях направила.

— Боже! — каза Кари.

— Сега е в ресторанта — обясни Бриджит. — Налива се. А аз обещах на Джъстин да се видим по-късно. — Дръпна за последно от цигарата. Знаех си, че само ти ще ме разбереш — каза. — Искам да ти се обадя. Когато се върнем в Ню Йорк. Трябва да излезем и да се повеселим по женски.

— Чудесно! — рече Кари. Помисли си: „Само това ми липсваше!“

„Измръзнаха ми краката“

Отидоха да карат снегомобили с Тайлър и Рок. Тайлър и Тузаря развиха доста висока скорост и някои хора им се развикаха. После Тузаря накара Кари да се качи зад него и тя не спря да крещи, че иска да слезе, защото се боеше да не се преобърнат.

След няколко дена отидоха у Тайлър. Той живееше във форт насред гората, някога принадлежал на порнозвезда. Стените бяха украсени с мечи кожи и глави на животни. Пиха текила и стреляха с лъкове и стрели. Надпреварваха се с картове и Кари винаги печелеше. Разходиха се из гората.

— Хайде да се прибираме. Измръзнаха ми краката — предложи Тузаря.

— Да беше си обул свестни обувки — рече Кари. Стоеше на брега на потока и събаряше снега с носа на ботуша си.

— Недей — спря я Тузаря. — Ще паднеш.

— Няма — възрази тя. Ритна още малко сняг и погледна как се разтапя във водата. — Все така правех, когато бях малка.

Тайлър стоеше зад тях.

— Винаги си рискувала — каза.

Кари се обърна и погледите им се срещнаха за частица от секундата.

Последната вечер отидоха на купон у Боб Майло, известна холивудска кинозвезда. Той живееше на отсрещния склон и за да стигнат, трябваше да паркират колата и да се качат на снегомобили. Къщата и дворът бяха украсени с японски фенери, макар че беше снежен февруари. Вътре имаше изкуствено езерце с рибки и мост, по който се минаваше на път за хола.

Боб Майло държеше реч пред камината. С него бяха гаджето и бъдещата му бивша съпруга, които бяха като близначки с тази разлика, че жена му беше по-възрастна с пет години. Той беше по пуловер и по дълги долни гащи. Беше висок към 1,52 см и с островърхите си меки чехли приличаше на джудже.

— Работя по шест часа на ден — казваше, когато Станфорд го прекъсна.

— Извинявай — рече, — но кой е проектирал вътрешния дизайн на самолета ти?

Майло го изгледа.

— Не, сериозно — увери го Станфорд. — Смятам да си купя частен самолет и ми трябва добър декоратор.

Кари седеше на една маса и унищожаваше купчина рачешки щипки и скариди. Говореше с Рок, двамата се държаха ужасно, шепнеха си шеги по адрес на гостите, смееха се и ставаха все по-нетърпими. До нея седеше Тузаря и говореше с Тайлър, около когото се бяха увили две жени. Кари го погледна и си помисли: „Добре че не ми се налага да си имам работа с такъв мъж!“

Върна се към скаридите. Ала тогава настана лека суматоха и дойде някакво русо момиче, което размахваше ръце и говореше с особен акцент, а Кари си помисли: „Охо, този глас ми е познат“, и реши да не му обръща внимание.

Момичето се приближи и едва ли не седна в скута на Тузаря. Двамата се разсмяха. Кари не се обърна. Но после някой го попита:

— Откога се познавате?

— Не знам. Откога? — обърна се момичето към него.

— Май от две години — рече той.

— Сдушихме се в „Льо Пале“. В Париж — поясни момичето.

Кари се обърна. Усмихна се.

— Здравей, Рей — каза. — И как се сдушихте? Да не му направи една от прословутите си „свирки“ в ъгъла?

За момент всички млъкнаха от изненада, а после се разсмяха истерично, но без Рей.

— Какви ги говориш! Какво искаше да кажеш? — питаше тя с глупавото си произношение.

— Това е шега — отвърна Кари. — Не разбираш ли?

— Ако смяташ, че е смешно, скъпа, не е.

— Нима? — учуди се тя. — Много съжалявам. Останалите едва не умряха от смях. А сега би ли станала от скута на гаджето ми, за да си продължа разговора?

— Не биваше да казваш това — рече Тузаря и излезе.

— Мамка му! — изруга Кари. Тръгна да го търси, но попадна на друг скандал. Станфорд крещеше насред стаята. Там стоеше рус мъж, а зад него — Пакета.