Сексът и градът

— Евтино нищожество! — викаше му Станфорд. — Казвали ли са ти какво нищожество си! Как можа да се хванеш с този боклук!

— Хей! — рече Пакета. — Току-що се запознах с него. И той ме покани на купон. Приятел е.

— Я стига! — възкликна Станфорд. — Моля ви, дайте ми чаша да му я плисна в лицето!

Минаха Рей и Скипър Джонсън.

— Винаги съм искала да водя телевизионно шоу — казваше тя. — Между другото, предупредих ли те, че съм раждала? Мога да правя с „катеричката“ си неща, за които друга жена не е и помисляла.

После Кари накара всички да отидат в банята и да пушат марихуана, а след като излязоха, тя танцува лудо с Тузаря, а другите се приближаваха и казваха:

— Страхотни танцьори сте!

Тръгнаха си към един часа и заведоха цяла тумба хора вкъщи. Кари продължи да пие и да пуши „трева“, и накрая едва се държеше на краката си. Влезе в банята, повърна и полежа на пода. Пак повърна, дойде Тузаря и се опита да подържи главата й, но тя рече:

— Не ме докошвай!

Той я накара да си легне в леглото, но Кари стана, върна се в банята и пак повърна. Най-после пропълзя обратно в спалнята. Полежа малко на пода до леглото и когато успя да си вдигне главата, вмъкна се в постелята и заспа, знаейки, че при повръщането беше изцапала косата си, но не й пукаше.

Беше студена ясна нощ. Станфорд Блач се скиташе сред частните самолети на летището в Аспен — „Лиар“, „Гълфстрийм“, „Ситейшън“, „Чалънджър“. Като минаваше покрай тях, докосваше опашките им и се опитваше да разпознае номерата. Търсеше самолет, който да го закара у дома.

Тя се разрева

— Не съм глупав, знаеш — каза Тузаря. Седяха в първа класа. Връщаха се в Ню Йорк.

— Знам — отвърна Кари.

Той отпи от блъди мерито си. Извади книгата си.

— Всъщност съм доста наблюдателен.

— Аха — рече тя. — Интересна ли е книгата?

— Почти нищо не ми убягва.

— Естествено — съгласи се Кари. — Затова печелиш толкова.

— Разбирам какво се крие под привидното — продължи той. — Ясно ми е, че този тип ти хареса.

Кари отпи от чашата си.

— Ммммммм — рече. — Кой тип?

— Много добре знаеш. Тайлър.

— Тайлър ли? — попита. Извади книгата си. Отвори я. — Стори ми се приятен. И интересен. Но какво от това?

— Хареса ти — каза нехайно Тузаря и също отвори книгата си.

Кари се престори, че чете.

— Хареса ми като приятел.

— Бях там. Видях ви. По-добре не ме лъжи — отвърна той.

— Добре — каза Кари. — Допадна ми. Малко.

И щом го произнесе, разбра, че греши, че въобще не й беше допаднал.

— Аз съм голям човек — рече Тузаря. Остави книгата си и кръстоса крака. Извади списание от джоба пред себе си. — Ще го понеса. Не се засягам. Върни се. Върни се при него във форта му. По цял ден ще стреляш с лък и стрели.

— Но аз не искам да живея във форт — възрази Кари. Разрева се. Плачеше в шепите си с глава, обърната към прозореца. — Защо правиш така? — попита. — Опитваш се да ме разкараш. Измисляш си тези неща, за да се отървеш от мен.

— Нали каза, че ти допадал.

— Малко — изсъска Кари. — Казах го, защото ти ме накара. Знаех си, че ще стане така. Знаех си! — Изхлипа. — Още щом го видяхме, разбрах, че ще решиш, че ми допада, а на мен дори не би ми хрумнало да го харесам, ако ти не се държеше така, сякаш смяташ, че съм си паднала по него. И през цялото време трябваше да се преструвам, че не го харесам, за да не се разстроиш, а най-глупавото е, че той въобще не ми допада. Ама въобще!

— Не ти вярвам — каза Тузаря.

— Истина е. О, Боже! — възкликна тя. Извърна се и си поплака още малко, а после се наведе и високо му прошепна в ухото: — Луда съм по теб и ти го знаеш. Никога не бих поискала да съм с друг. И не е честно. Не е честно да се държиш така. — Разтвори книгата си.

Тузаря я потупа по ръката.

— Не го мисли повече — каза.

— Сега пък аз съм бясна — рече Кари.

Два дена след като бяха пристигнали в Ню Йорк, се обади Саманта Джоунс.

— Ееееее? — каза.

— Какво „е“? — попита Кари.

— Случи ли се нещо важно в Аспен? — попита пък тя с тайнствен гукащ глас.

— Какво? — попита Кари.

— Убедена бях, че ще се върнеш сгодена.

— Неееее! — отвърна Кари. Облегна се на стола си и си качи краката на бюрото. — Откъде ти хрумна пък това?

25. Кари и цветята

— Здрасти! Хайде на купон!

Саманта Джоунс. Обаждаше се на Кари от художествена галерия в Сохо. — Откога не съм те виждала!

— Не знам — рече Кари. — Казах на Тузаря, че може да му сготвя. Той сега е на коктейл.

— Излязъл е и ти го чакаш вкъщи?! Я стига! — отсече Саманта. — Той е голямо момче. Сам ще си приготви вечеря.

— Ами цветята?

— Какви цветя?

— Всъщност са стайни растения — отвърна Кари. — Развила съм странна мания. Някои се отглеждат заради листата, но аз не се интересувам от тях, а само от цветята.

— Цветя — каза Саманта. — Готино! — Засмя се с ясния си звънлив смях. — Метни се на едно такси. Ела само за половин час, 45 минути максимум.

Когато Кари пристигна на купона, Сам рече:

— Страхотна си! Приличаш на телевизионна говорителка.

— Благодаря — отвърна тя. — Това е новият ми имидж. На ранна степфордска съпруга.

Носеше сиво-син костюм с пола до коленете и сатенени обувки в стил 50-те години.