Сексът и градът

Кари гледаше как снегът нахлува във вагона през цепнатини във вратата. Питаше се дали някога ще й потръгне.

Беше полунощ. Скипър стоеше пред прозореца в апартаменти си и говореше по телефона с Калифорния. Пред отсрещната сграда спря такси. На задната седалка се целуваха мъж и жена. После жената слезе, носеше дълго кожено палто и към 12 кашмирени пуловера, увити на главата си, а таксито потегли.

Беше Саманта Джоунс.

След две минути на вратата се позвъни.

— Сам — каза Скипър, — очаквах те!

— Моля те, Скипър, престани с детинщините! Дойдох само да ти поискам малко шампоан — отвърна тя.

— Шампоан ли? А нещо за пиене? — попита Скипър.

— Съвсем малко — рече Сам. — И гледай да не ти хрумне нещо. Например да ми сложиш екстази.

— Екстази ли? Не вземам наркотици. Дори кокаин не съм пробвал, кълна се! Боже! Не мога да повярвам, че си тук!

— Нито пък аз — каза Сам. Започна да се разхожда из хола. Да опипва вещите. — Знаеш ли, аз не съм толкова подредена, за колкото ме мислят.

— Защо не си свалиш палтото? — предложи Скипър. — Седни. Искаш ли да правим секс?

— Искам само да си измия косата — отговори тя.

— Може да я измиеш тук — каза Скипър. — След това.

— Едва ли.

— С кого се целуваше в таксито? — попита той.

— Поредният мъж, когото не искам или не мога да имам — отвърна Саманта. — Като теб.

— Мен може да имаш — възрази Скипър. — Аз съм на разположение.

— Точно така — каза тя.

Ама че си непослушен

— Шери — обади се мъжки глас от дневната. — Толкова се радвам, че дойде да ме видиш.

— Знаеш, че винаги идвам — отвърна Пакета.

— Ела. Приготвил съм ти подаръци.

Той се огледа в огледалото в мраморния вестибюл и влезе в хола. На дивана седеше мъж на средна възраст, пиеше чай и потропваше с крак, обут в италиански чехли, по масичката.

— Приближи се. Дай да те погледна. Виж колко си остарял за два месеца. Слънцето не ти навреди по време на почивката ни в Егейско море, нали?

— А ти си все същият — каза Пакета. — Винаги изглеждаш млад. Каква е тайната?

— Прекрасният крем за лице, който ми подари — отвърна мъжът. — Как се казваше?

— „Кийл“. — Пакета седна на ръба на един стол.

— Донеси ми още — помоли мъжът. — Часовникът у теб ли е?

— Часовникът ли? — попита Пакета. — Дадох го на някакъв бездомник. Все ме питаше колко е часът и аз реших, че му трябва.

— О! Ама че си непослушен! — възкликна мъжът. — Да ме дразниш така!

— Бих ли изхвърлил нещо, подарено от теб?!

— Не — отвърна мъжът. — Виж какво съм ти донесъл. Кашмирени пуловери от всякакви цветове. Ще премериш всичко.

— Стига после да останат за мен — съгласи се Пакета.

Купонът у Ривър

Коледният купон у Ривър Уайлд. Силна музика. Пълно с хора. На стълбите. Наркотици. Някой пикаеше от балкона на главата на нищо неподозиращия домоуправител. Пакета не обръщаше внимание на Станфорд Блач, който пристигна с двама близнаци манекени, току-що дошли в Ню Йорк. Скипър се целуваше с една жена в ъгъла. Елхата падна.

Той се отскубна и отиде при Кари. Тя го попита защо винаги налита да целува жените.

— Смятам го за свой дълг — отвърна той, а после попита Тузаря: — Направи ли ти впечатление колко бързо действам?

Отиде при Ривър.

— Защо вече не ме каниш? Имам чувството, че всичките ми приятели ме избягват. Заради Марк, нали? Той не ме харесва.

— Ако продължаваш така, никой няма да те харесва — каза Ривър. Някой повръщаше в банята.

В един часа след полунощ подът плуваше в алкохол, а банята беше превзета от наркомани. Елхата пада три пъти и никой не можеше да си намери палтото.

Станфорд каза на Ривър.

— Отказах се от Пакета. Никога преди не съм бъркал, но той може наистина да е нормален.

Ривър го изгледа зашеметен.

— Ела, Ривър — изведнъж се зарадва Станфорд. — Виж си елхата. Виж колко е красива!

23. Злощастната история на купонджийката: той беше богат, щедър и… грозен

На излизане от „Бергдорф“ Кари срещна Бъни Ентуисъл.

— Скъпа! — възкликна Бъни. — Не съм те виждала от години. Страхотно изглеждаш!

— Ти също — отвърна Кари.

— Хайде да обядваме заедно. Още сега. Амалита Амалфи — да, и тя е в града, и още сме приятелки — ми върза тенекия.

— Вероятно очаква обаждане от Джейк.

— О, още ли е с него? — Бъни метна светлорусата си коса през рамо върху самуреното си палто. — Запазила съм маса в „21“. Моля те, ела с мен. Цяла година не съм била в Ню Йорк и умирам да поклюкарствам.

Бъни беше към 40-годишна, все още красива, с лосанджелиски тен, спорадична телевизионна актриса, но преди това се беше подвизавала с години в Ню Йорк. Беше типична купонджийка и толкова дива, че никой мъж не би си помислил да я вземе за жена, но мнозина се бяха опитали да преспят с нея.

— Искам маса отзад, където ще мога да пуша на спокойствие и няма да ни безпокоят — каза Бъни. Като седнаха, запали кубинска пура. — Първото, което искам да обсъдим, е съобщението за сватбата.

Имаше предвид обявата за брака на Кло — на 36 г., все още славеща се с класическа красота, и грозноват мъж на име Джейсън Джингълс, сключен на островите Галапагос.

— Ами той е богат, умен и готин — каза Кари. — Държеше се приятелски с мен.