Сексът и градът

На другия ден Станфорд Блач и Скипър отидоха да освободят мерцедеса му. Едната гума беше пукната и Скипър я смени, а Станфорд седеше в колата и четеше вестник.

Пакета

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Станфорд Блач.

С Кари бяха на традиционния си коледен обяд в „Хари Чиприани“.

— Трябва да продам няколко картини на аукцион в „Сотби“. Искам да седиш сред публиката и да наддаваш.

— Добре — съгласи се тя.

— Честно казано, без пукната пара съм — призна Станфорд. След като загуби инвестициите си в една рок група, семейството му го отряза. А той прахоса целия хонорар за последния си сценарий. — Голям глупак съм — рече.

Освен това Станфорд пишеше сценарий за Пакета и плащаше уроците му по актьорско майсторство.

— Той, разбира се, каза, че не е обратен — поясни Станфорд, — но не му повярвах. Никой не ме разбира. Аз се погрижих за хлапето. Нощем заспиваше, докато говорехме по телефона. Със слушалката в обятията си. Не съм виждал толкова беззащитен човек! Толкова объркан!

Предната седмица Станфорд поканил Пакета на благотворителна вечер в Института по костюмите в „Метрополитан“52. Той откачил.

— Казах му, че е полезно за кариерата му. Пакета ми се развика — обясни Станфорд. — Настоя, че не е обратен. Да съм го оставел на мира. Закани се, че нямало повече да ми проговори.

Отпи от коктейла си.

— Хората мислят, че съм влюбен в него тайно. Аз смятах, че не съм. Веднъж ме наби. Бях в апартамента му. Скарахме се. Бях му уредил прослушване с един режисьор. Пакета каза, че бил много уморен. Помоли ме да си тръгна. Отвърнах му: „Да го обсъдим.“ Той ме блъсна към стената, а после буквално ме вдигна и ме хвърли по стълбите. Нали живееше в евтин блок без асансьор. Такъв красавец! Оттогава ме наболява рамото.

Бялата норка

Кари получаваше оплаквания от Скипър. От по-възрастни от него жени. Като агентката й и една редакторка в списание. Пускал им ръка под масата, докато вечеряли в най-различни ресторанти.

Кари му се разкрещя по телефона, докато й правеха прическа за благотворителната вечер в Института по костюмите. В този момент се прибра Тузаря с огромен пакет под мишница.

— Какво е това? — попита тя.

— Подарък за мен — отвърна.

Влезе в спалнята и се появи с бяло палто от норка в ръка.

— Честита Коледа!

— Скипър, трябва да затварям — каза Кари.

Само преди три Коледи Кари живееше в ателие, в което преди два месеца беше починала възрастна жена. Нямаше пари. Една приятелка й беше заела къс морска пяна за легло. Имаше само палто от норка и куфар „Луи Вуитон“, които бяха откраднати, когато апартаментът неизбежно беше обран. Но дотогава тя спеше на морската пяна, завита с коженото палто, и продължаваше да излиза всяка вечер. Хората я харесваха и не задаваха въпроси. Веднъж беше поканена на поредния купон в нечий луксозен апартамент на Парк авеню. Знаеше, че няма място там, и макар идеята да се натъпче с безплатна храна да беше изкусителна, не можеше да отиде. Вместо това се срещна с известен мъж. Той я покани на вечеря и Кари си помисли: „Майната ви! На всички!“

Отидоха в „Елио“ и седнаха на предна маса. Мъжът се смя много и яде сухар със студено масло от ножа.

— Известна писателка ли си? — попита.

— Другия месец в „Уманс дей“53 ще излезе мой разказ — отвърна тя.

— В „Уманс дей“ ли? Него кой го чете?!

После рече:

— На Коледа ще съм на Сейнт Бартс54. Била ли си там?

— Не.

— Трябва да отидеш. Наистина. Аз всяка година наемам вила. Всички ходят на Сейнт Бартс.

— Да — каза Кари.

На следващата им среща той беше размислил и не можеше да реши дали да отиде на ски в Гщад или в Аспен, или в Сейнт Бартс. Попита я къде е учила.

— В гимназията „Наяуг“ — отвърна Кари. — В Кънектикът.

— „Наяуг“ ли? — попита мъжът. — Не съм чувал за нея. Смяташ ли, че трябва да взема подарък за Коледа на бившето си гадже? Тя твърди, че ми е купила. Както и да е.

Тя само го погледна.

Все пак депресията й се поразсея за няколко дена, докато не осъзна, че мъжът вероятно няма да й се обади повече.

Два дена преди Коледа му позвъни.

— О, тъкмо излитам — каза той.

— Къде реши да отидеш?

— На Сейнт Бартс. Все пак. Ще има страхотен купон. От Л. А. ще дойдат Джейсън Моулд, филмовият режисьор, и приятелката му Стели Стайн. И ти да прекараш добре. Дано Дядо Коледа ти донесе много подаръци.

— Весела Коледа и на теб! — пожела му Кари.

Здрасти, мамо

Следобеда отиде на кънки и прави пирует след пирует насред пързалката, докато не ги изгониха, защото затваряли. Обади се на майка си.

— Идвам си — каза.

Заваля сняг. Качи се на влака на гара „Пен“. Нямаше места. Застана в коридора между вагоните.

Влакът прекоси Рай55 и Гринидж56. Снеговалежът се превърна във виелица. Подминаха и Грийн Фармс, и Уестпорт, а после мръсните промишлени градчета. Влакът спря, бурята го беше забавила. Пътниците се заговориха. Беше Коледа.

Кари запали цигара. Не преставаше да мисли за мъжа, за Джейсън Моулд и за Стени Стайн (която и да беше), как се излежават край басейна под синьото небе на Сейнт Бартс. Пият коктейли със сламки. Идват им гости на обяд. И всички си стройни, почернели и красиви.