Sedmiyat pechat

международното обществено мнение, нито би узаконила военните действия. Ето защо този аргумент

беше прикрит и администрацията на Буш дори отрече войната да има нещо общо с петрола. - Филипе

разтвори ръце. - Но не е възможно да се отрича очевидното. Нима мислиш, че ако Ирак произвеждаше

не петрол, а фъстъци, американците щяха да похарчат цяло състояние, за да окупират страната?

Томаш се разсмя.

- Разбира се, че не.

- Факт ите са налице за този, койт о иска да ги вид и. Още преди войната да започ не, „Халибъртън― на

Чейни вече имаше подписан договор за иракски петрол на стойност седем милиарда долара. И когато

войските настъпиха, неговият оперативен приоритет беше да защити огромните нефтени полета на

Киркук. С влизането си в Багдад американските военни сили се втурнаха да запечатват Министерството

на петрола. Защо?

- Да, сега разбирам.

- С нахлуването си в Ирак Съед инените щат и всъщност осъществиха на практ ика дневния ред на

нефтодобивната промишленост. Планът беше ясен. От една страна, да помогнат на спо-

моществователите си от изборните кампании и на всичките си приятели от света на нефтодобива да

забогатеят. И от друга страна, да предотвратят възможността този петрол да попадне в ръцете на Китай

и Русия. И накрая, да наложат такава геостратегия, която да осигури американското присъствие и влия -

ние в целия Близък изток. С контрола върху Персийския залив и Близкия изток Съединените щати имаха

гарантиран достъп до най-големите световни петролни ресурси в момент, в който петролът в страните

извън ОПЕК вече е прехвърлил своя производствен пик или е на изчерпване.

Довършиха шашлика и виното и се облегнаха на столовете. Германците се бяха умълчали вече,

замаяни от бирата, и атмосферата в бара беше спокойна и малко скучна.

- Да тръгваме ли? - предложи Томаш.

Филипе вдигна ръка и махна на сервитьора, изписвайки под пис във въздуха.

- Момент, да платя сметката.

Сервитьорът се приближи и започна да смята нещо в бележника си. Томаш се загледа в него, но

мислите му се върнаха на положението, в което беше изпаднал приятелят му.

- И отново ще ти кажа - обърна се той към Филипе, - че в цялата тази история има нещо, което не се

връзва.

- Кажи какво имаш предвид.

- Вие сте били чет ирима учени, изучаващи проб лема с глобалното затопляне, нали така?

- Да.

- Но в света има стот ици, може б и хиляд и д руги учени, ко ито изучават същия проблем. Защо

нефтодобивната промишленост ще иска точно вашата смърт? С какво сте по-различни от другите?

Сервитьорът връчи сметката и Филипе му подаде шепа руб ли.

- Наист ина ли искаш да знаеш? - попита той.

- Разбира се.

- Защото ние от крихме нещо.

Томаш го изгледа въпросително.

- Какво?

Филипе се изправи, облече палтото си и се отправи към вра тата на бара.

- Открихме нещо, което ще сложи край на нефтод об ивната пром ишленост - равно каза т ой. - А това

вече нямаше как да ни го простят.

И излезе.

XXI

НАДЕЖДА СЕДЕШЕ НА ШИРОКАТА ДЪРВЕНА ПЕЙКА МЕЖДУ ДВЕ юрти, подпряла крака на широко пънче,

загърната в дебело и меко кожено палто. Юртите приличаха на хлебчета, подредени едно до друго, с

градински пейки помежду им. Отзад имаше гъста редица дървета, отбелязващи началото на гората,

сякаш палатките бяха опрели гръб в стена от стволове и храсти. Рускинята беше оставила на земята до

пейката една газена лампа, чиято треперлива светлина чертаеше призрачни сенки, танцу ващи в нощта

наоколо.

- Е, как си? - поздрави Филипе, когато ст игна до палатката с Томаш, който вървеше подире му. - Къде

ходи?

- Насам-натам.

- Не ми казвай, че си се срещала с Камагън.

Рускинята цъкна сърдито с език.

- Моля те, не ме ядосвай.

Филипе се засмя и обърна глава назад.

- Надя има специален приятел тук. Ед ин стар шаман, койт о и пълни главата с глупост и.

- Не са глупост и, Филка - възнегод ува тя. - Той наист ина притежава свръхестествена сила.

- Каква ти свръхестествена сила? Старецът си е шарлатанин.

- Той разговаря с духове.

Геологьт прихна.

- Май по-скоро разговаря с духовните пит иета.

- Ето, пак започваш.

Томаш се настани на дънера, в краката на Надежда.

- Каква е тази история с шамана?

- Мошеник, койт о баламосва хората - каза Филипе. - Убедил е Надя, че е вълшебник.

Надежда обърна нагоре очи с досада.

- Том ик, не му обръщай внимание. Филка не знае какво говори.

- Аз ли не знам?

- Не, не знаеш.

- А какво според теб прави старият?

- Камагън има мистич на сила - защит и се рускинята. - Трябва да го признаеш.

- Въпросната сила не е мистич на - каза Филипе с иронич на усм ивка, - а мит ич на.

Томаш се размърда на пънчето в краката на Надежда.

- Надя, обясни ми т ова.

Тя направи широк жест с ръка, обхващайки нощта, която се спускаше над юртите.

- Когато прист игнахме тук, т и казах, че този остров е вълшебен, пом ниш ли?

- Да.

- Олхон е едно от главните шамански средища в света. Запознах се с Камагън, докато бродих из