Sedmiyat pechat

- Да, в Луанда. Имаше много съветници, които работеха с кубинците и MPLA . Беше голям купон.

После отидох да работя за руската полиция, но краят на комунизма ме накара да прогледна и да видя, че

бъдещето ми не е в Русия. Централната власт се срина и страната остана в ръцете на олигарсите и ма -

фията. - Орлов се намръщи и поклати глава. - Корупцията съсипа всичко, в това число и полицията.

Предпочетох да си отида, вместо да гледам как шефовете и колегите ми се продават за шепа рубли. А

който не се продаде, свърши с куршум в гла вата.

Събеседникът на Томаш машинално отхапа от хлебчето в ръката си.

- Тогава кандидатствах за работа в Интерпол и заминах да живея в Лион, където ме приеха на работа в

дирекция „Особени престъпления―. Възложиха ми разследването на случаи, в които са замесени секти и

други подобни.

- Секти ли?

- Да, онези, смахнатите, коит о имат най-странните мот иви за извършване на престъпления.

Колективни самоубийства и убийства заради политически или религиозни убеждения. Хо ра, които

вярват в демони и си мислят, че настъпва краят на света.

- А, разбирам.

- Седем години се занимавам с тези ид иот и. Не можете да си представите с какви извратени т ипове

съм се сблъсквал...

Сервитьорът се приближи с поднос. Остави чиниите на ма сата и сипа ледено „Вино Верде― в чашите.

Поклони се, пожела им добър апетит и се оттегли.

Двамата сътрапезници опитаха от ястието, при което Томаш изрази одобрението си и заедно вдигнаха

чаши.

- Как е на руски? - попита историкът с чаша в ръка.

- Наздоровье!

След тоста се заеха с храната. Орлов се задъхваше, докато пълнеше устата си, сякаш изнемогваше от

глад. Стомахът му изглеждаше ненаситен, нуждаеше се от още и още храна.

Томаш вдигна вилицата си и я насочи към събеседника си.

- Не ми обяснихте какво общо има това с мен и моя прия тел от гим назията.

- Ще стигнем и дотам - каза Орлов, нагълтвайки лаком о още две препълнени вилици с храна. - Ще

стигнем и дотам. - Хвърли преценяващ поглед на чинията, която бързо се изпразваше, и повика

сервитьора. - Донесете ми още един омар, моля.

Томаш се разсмя.

- По дяволите, май наистина сте гладен!

 Народно движение за освобождение на Ангола. - Б. р.

Орлов прокара опакото на ръката през челото си, бършейки избилата по него пот.

- Не казвайте нищо, т ова си е направо мъчение. — Излапа още една препълнена вилица с храна. -

Обожавам храната.

- Да, забелязах.

Руснакът погълна още две филии хляб, и двете щедро намазани с пастет от риба тон, и ги преглътна с

„Вино Верде―. Остави чашата и си пое дълбоко въздух, преди да се нахвърли върху остатъка от омара.

- Да се върнем на приятеля ви от гим назията.

- Филипе.

Орлов унищожи последните остатъци от омара и след като изтри устните си в салфетката, извади един

плик от чантата, която беше оставил под масата.

- През март 2002 год ина в Интерпол е постъпила молба от ЦРУ за разследване на убийство. - Отвори

плика и извади една снимка. - Отнася се за смъртта на американски изследовател на Антарктида, експерт

по климатология. Професор Хауърд Доусън.

На снимката бе мъж на средна възраст, с усмихнати очи зад кръгли очила и рядка посивяла брада.

Мъжът стоеше прав сред равнинен леден пейзаж, на фона на редица от знамена, побити в снега зад него,

и ясно светлосиньо небе над главата му.

Томаш бутна чинията настрана и се взря в снимката.

- Тази снимка е направена на Антаркт ида, така ли?

- На Южния полюс.

Вгледа се в редицата от знамена.

- Това наистина ли е Южният полюс?

- Символич но казано, да. - Погълна нов залък. - Всъщност точ ното разположение на Южния полюс се

мени всяка година, нали?

Томаш изгледа руснака въпросително.

- Как така?

- Има няколко Южни полюса. - Орлов размаха сним ката. - Тази сним ка е направена на официалния

Южен полюс. Знамената на първите дванадесет страни, подписали Антарктичес кия договор, са чудесен

декор за увековечаване на образи. - Сви рамене. - Но всичко това е нагласено, разбира се. Истинският

Южен полюс се мести от едно място на друго.

- Не разбирам - прошепна Томаш. - Доколкот о знам, Южният полюс си стои на едно и също място.

Орлов поклати глава.

- Има три Южни полюса. - Вд игна три дебели пръста. - Магнит ният Южен полюс, ч ието присъствие

се регистрира от магнитните стрелки и който се намира някъде из залива Комъпуелт. Понастоящем се

мести с по десет-петнадесет километра на година в посока север.

- По дяволите.

- Освен него, имаме геомагнитен Южен полюс, където се проявява потокът на електромагнит ното

поле на Земята. Този Южен полюс се намира на антарктическото плато, близо до руската станция

„Восток―. - Орлов отново размаха снимката. - И накрая, съществува географски Южен полюс, който се

намира в близост до официалния Южен полюс. Когато се говори за Южния полюс, обикновено се

разбира географският Южен полюс, нали така?

- Точ нотака.