Sedmiyat pechat

- Какъв е проблемът? Доколкот о знам, вие вече сте бил на еман от разни инст итуции и преди.

Достатъчно е да спомена Фондацията за американска история и фондация „Гулбенкян―, да не говорим и

за една американска агенция, чието име няма нужда да споменавам.

Томаш се вгледа изпитателно в Орлов.

- Добре сте информиран.

- Аз съм полицай, както вече ви казах. - Посоч и сним ките. - Имам нужда от пом ощ, за да разреша този

случай.

- А аз вече ви казах, че не знам дали имам време.

- Ще ви плащаме по пет надесет хиляд и евро на месец, плюс допълнителните разходи, включ ително

пътувания. Отдава ви се прекрасната възможност да се видите с вашия стар приятел от гимназията.

- Ааа, Филипе. Всъщност каква е неговата роля във всичко т ова?

Орлов изправи гръб на стола и придоби сериозно израже ние.

- Страхувам се, че приятелят ви е затънал до шия в тази история.

- Така ли? Какво е направил?

- Може би е натиснал спусъка.

- Филипе?

- Да.

- Какво ви кара да мислите така?

- Името му е записано в бележниците и на двете жертви и в двата случая с една тройна шестица

отпред.

- Сериозно?

- На шегобиец ли ви приличам?

Томаш се замисли над казаното.

- Но това не означава нищо.

- Това означава, че и двете жертви са познавали приятеля ви. Това означава, че и двете жертви са били

свързани с него чрез числото на Звяра.

- Вие говорихте ли вече с Филипе?

Орлов разтвори ръце досущ като фокусник, от чиито ръце току-що е изчезнала гълъбица.

- Изчезна. Изпари се. - Орлов сви уст ни и духна. - Пф!

- Не го ли намерихте?

- Сякаш изобщо не е съществувал. Когато открихме името му, какт о и името на един друг учен, в

бележниците на двете жертви, съпроводено със знака на Сатаната, обзе ни любопит ство, разбира се.

Още повече че съвпадаше със знака, оставен от убиеца до труповете. Ето защо решихме да ги разпитаме

веднага. - Направи малка пауза. - Духнали са по едно и също време.

- Наист ина е странно.

- Това не е ст ранно, скъпи м и професоре. - Повд игна вежди, за да наблегне на заключението. -

Подозрително е.

- Кое е другото име, което сте открили в бележниците?

- Джеймс Къмингс, английски физик, който се занимава с ядрени технологии. Обърнахме се към

Скотланд Ярд с молба да го разпитат, но полицията закъсня. От два дни човекът не се е вестявал нито

вкъщи, нито в лабораторията в Лондон, където работел.

- А Филипе? Каква връзка има той с тези... тези учени?

- Вашият приятел също е учен.

Томаш се изненада.

- Я гледай! Не знаех. Какво работ и?

- Завършил е геология и се е посвет ил на енергетиката. Бил е консултант на португалските фирм и от

бранша. - Прегледа малък бележник със записки, за да си припомни имената. - А, ето... Galp и EDP.

Томаш се замисли над тези данни.

- Казвате, че Филипе и англичанинът са изчезнали, нали така? Кога е станало това?

- През 2002 год ина, по времето, когато са били извършени убийствата.

- И оттогава ги няма?

- Да.

- А защо едва сега решихте да говорите с мен?

- Защот о преди няколко д ни засякохме електронно съоб щение, изпратено от единия на другия.

Системите за мониторинг на секретния проект „Ешелон― са засекли имейл и са го изпратили на ФБР, а

оттам са го препратили до Интерпол.

Томаш забарабани с пръсти по масата.

- А къде се вписва моя м илост в тази история?

- Ще стигнем и дотам - каза Орлов. - Засеченият имейл е изпратен от професор Къмингс до приятеля

ви. Понеже става дума за връзка чрез интернет, нямаме възможност да устано вим откъде е изпратен и

къде е получен. Можем само да проче тем посланието.

- И какво пише в него?

- Смисълът на една част от него изглежда пределно ясна, но другата май е зашифрована. Вие сте един

от най-добрите в света в тази област и по щастливо стечение на обстоятелствата познавате лично единия

от заподозрените. - Смръщи вежди. - Кой по-добре от вас би могъл да ни помогне да разнищим този

случай?

- Хм - промърм ори Томаш, осмисляйки онова, което току-що м у бяха казали. - З начи затова искате да

ме наемете.

- При финансовите условия, които вече споменах.

Историкът неволно се загледа в бележника на мъжа от Интерпол.

- Ще ми кажете ли какво гласи посланието?

Орлов се усмихна.

- Виждам, че горите от люб опитство - отбеляза той. - Ако се съди по въпроса ви, вече се смятате за

нает?

- Да, така е. Но бихте ли ми казали...

Руснакът му подаде ръка.

- Честито, в такъв случай - прекъсна го той спонтанно. - Добре дошъл в Интерпол!

Стиснаха си ръцете на масата, сключвайки договора.

- Спокойно - помоли Томаш, - д околкот о знам , не съм пос тъпил в Интерпол. Само ще пом огна при

разследването, нали така?

- Разбира се, но това трябва да се отбележи. Поводът заслу жава, нали? - Орлов взе полупразната чаша

вино и я вдигна, обръщайки се към новия си сътрудник. - Наздоровье!

- Да, да - отвърна Томаш, вд игайки неловко чашата си. - Но вие не м и отговорихте на въпроса.

- Припомнете ми.

- Какво пише в засеченот о от вас съобщение?

- Съобщението, което професор Към ингс е изпратил до ва шия приятел?

- Именно.