САКАТИЯТ БОГ

– И не търси във храмовете горди или в богатите дворци на знатните, събаряли сме до основи всички тях, и злато сме топили от олтар и статуя. Но в плачещите в огъня съкровища намирали сме само алчен смях и ненаситна страст за притежание. Знай, старче: всички пътища пред теб от векове отминали до тези, които са пред нас, не носят ключ към тайните, които търсиш, защото всеки беше съграден от кост и кръв и робите превиват гръб, осъдени да теглят цял живот хомота тежък на нищета и отчаяние. И всичко що градим, отеква кухо някой ден.

– Къде тогаз, войничета добри, да търся най-доброто в нас? Щом не във плът или във храм, или на път злочест, застлан със камък?

– Да можехме да ти отвърнем – пак сержантът, – то тази кръв би спряла да тече и с допир лекарят ми щеше рани да затваря, и всяко бреме щеше да олеква в миг.

– Да можехме да ти отвърнем – рече, – ятата врани щяха да гладуват с нас, в блатата ноктите си щяхме да захвърлим и да се бият боговете вместо нас. Но не намерихме през всичките години ний най-доброто в нас, едва до този ден.

– Как тъй? – попитах го смутено.

– На този мост седяхме – рече той, – откакто утрото изгря безрадостно, отчаяни и уморени, и те гледахме – тъй малко петънце отпървом в обагрения от омраза хоризонт. Злочестата ти стъпка ни стъписа, и волята ти също. А ти идваш на патерици, тъй огънати от бреме, да търсиш, казваш, най-доброто в нас. И след като видяхме в твоя дар ний най-доброто в нас, да имахме съкровища пред теб смирено бихме ги положили: пред тебе, без крака по пътя тръгнал. Войниците с такива топли думи рядко срещат те и аз благодарих за добрината, преминах между тях по моста и пак по пътя дълъг продължих. Вървя и търся най-доброто в нас. И някой ден ще се издигне то пред мен пътуването мое да благослови и този път, по който тръгнах тъй отдавна, ще свърши там, където чака най-доброто в нас.

Където кацат гарвани

Авас Дидион Фликър

Това в крайна сметка беше война за освобождение. Колансийците излязоха от града и след пет дни тежък труд огромните траншеи, насипи и редути бяха превърнати в дълги гробни могили. Три такива могили вече бележеха Битката за Благословения дар, където ледериите, болкандо, гилки и теблори се бяха сражавали с армията на брат Усърдие. А в подножието на развалините на Шпила три големи могили от груба пръст се издигаха в памет на падналите Имасс, Джагът, К’Чаин Че’Малле и колансийци, с една по-малка до тях, побрала останките на двама малазанци. И точно на това последно място сега се беше събрало множество.

На почтително разстояние назад, близо до изоставения вече лагер на копачите, лорд Нимандър стоеше с Корлат и с чичо си Силхас Руин. Със Скинтик, Десра и Апсал’ара бяха придружили бойците, командвани от капитан Фидлър в това дълго и отегчително пътуване покрай морския бряг.