САКАТИЯТ БОГ

– Онзи демон хапе и ще те изяде. А даже и да го хванеш и измъкнеш навън, как ще го убиеш? Никой не може да го убие!

– Нищо не съм казвал за убиване – отвърна старецът. – Просто отдавна не сме си приказвали.

– Ха! Ха! Ха-ха-ха!

Високо над залива ветровете задухаха отривисто от морето. Шибнаха и завъртяха стария очукан ветропоказател, сякаш демонът не знаеше накъде да се обърне.

Внезапен порив го дръпна силно и с пронизителен писък ветропоказателят заяде и спря да се върти. Вятърът го заблъска, но десетилетия гниене и ръжда сякаш не бяха прекършили волята му и ветропоказателят само потръпна.

Като същество във вериги.

КРАЙ НА ДЕСЕТОТО И ПОСЛЕДНО СКАЗАНИЕ ОТ МАЛАЗАНСКА КНИГА НА МЪРТВИТЕ

А страницата пред нас се размива.

Век си отива. Затваря се книгата.

Оставаме история.

За сетен път вдигнете опърпания пряпорец

на Падналите. И вижте през валмата дим

тъмните петна по тъканта.

Това е кръвта на живота ни,

отплатата за делата ни,

които скоро ще бъдат забравени.

Така и не бяхме каквото можеше да сме.

Бяхме само каквото бяхме.

Помнете ни

[1] Gaunt Eye – Мрачно око. – Б.пр.

[2] Усмивката. – Б.пр.

[3] Къса ръка. – Б.пр.

[4] Nefarious bread – нечестив хляб. – Б.пр.