Рубиненочервено

— Грейс! — Зад едно бюро се надигна висок мъж. Имаше посивяла, вълниста коса, която подобно на лъвска грива се спускаше върху широките му рамене. Очите му бяха забележително светлокафяви, напомнящи на кехлибари. Лицето му изглеждаше много по-младежко, отколкото предполагаха сивите му коси, и беше такова, което видиш ли веднъж, никога не забравяш, защото те е очаровало. Когато мъжът се усмихна, се разкриха равните му бели зъби. — Грейс, отдавна не сме се виждали. — Той заобиколи бюрото и подаде ръка на майка ми. — Изобщо не си се променила.

За мое изумление тя се изчерви.

— Благодаря. Бих могла да кажа същото и за теб, Фолк.

— Косата ми с посивяла. — Мъжът направи извинителен жест.

— Смятам, че ти отива — отвърна мама.

Ехо? Да не би да флиртуваше с този тип? Усмивката му стана още по-широка, а после кехлибареният му поглед се плъзна върху мен и отново се почувствах неприятно изучавана. Очите му бяха наистина странни. Можеха да принадлежат на някой вълк или на тигър. Той ми подаде ръка.

— Аз съм Фолк де Вилърс. А ти трябва да си Гуендолин, дъщерята на Грейс. — Ръкостискането му беше солидно и дружелюбно. — Първото момиче от семейство Монтроуз, с което се запознавам и да няма червена коса.

— Наследила съм цвета на косата на баща — отвърнах смутено.

— Може ли да пристъпим към съществената част? — каза мъжът с черния костюм до камината.

Фолк де Вилърс пусна ръката ми и ми намигна.

— Моля, заповядайте.

— Сестра ми ни сервира една изключително възмутителна история — рече леля Гленда и се виждаше какво усилие й коства да не вика. — А господин Джордж не поиска да ме чуе! Тя твърди, че Гуендолин — Гуендолин! — вече три пъти е пътувала във времето. И — защото много добре знае, че не може да бъде опровергано — от нищото изфабрикува много подходяща история, която да обясни грешната рождена дата. Искам да напомня за това, което се случи преди седемнайсет години и че тогава участието на Грейс не беше никак похвално. Сега, когато се намираме толкова близо до целта, не се изненадвам, че се появява тук, за да саботира работата ни.

Лейди Ариста бе напуснала мястото си до прозореца и се приближи.

— Вярно ли е това, Грейс? — Изражението и бе както винаги строго и непреклонно. Понякога се питах дали силно опънатата й назад коса не беше причината за това чертите на лицето й да са толкова неизразителни. Случваше се само очите й да се разширят, когато е развълнувана. Както сега.

— Госпожа Шепърд обясни, че двамата със съпруга й са подкупили акушерката да впише друга дата, за да не разбере никой, че и Гуендолин е потенциална носителка на гена — каза господин Джордж.

— Но поради каква причина би направила такова нещо? — попита лейди Ариста.

— Тя казва, че е искала да предпази детето си и освен това се е надявала Шарлот да е носителката на гена.

— Надявала! Как ли пък не! — извика леля ми.

— Според мен това звучи съвсем логично — каза господин Джордж.

Погледнах към Шарлот, която седеше пребледняла на канапето и гледаше говорещите. Когато погледите ни се срещнаха, бързо извъртя глава.

— И при най-добро желание не мога да разбера какво му е логичното — рече лейди Ариста.

— Вече проверяваме достоверността на историята — каза Джордж. — Госпожа Дженкинс ще се свърже с акушерката.

— Просто от любопитство: колко си платила на акушерката, Грейс? — попита Фолк де Вилърс. През последната минута очите му се бяха присвили и сега, когато взе майка ми на мушка, приличаше на вълк.

— Аз... не си спомням.

— Е, едва ли е било много. Доколкото съм запознат доходите на съпруга ти са били скромни.

— Колко вярно! — пускаше отровните си коментари леля Гленда. — Този бедняк.

— Щом вие казвате, значи не е било много — отвърна мама.

Несигурността, която я бе обзела при срещата с Де Вилърс, бе изчезнала толкова внезапно, колкото се бе появила.

— Тогава защо акушерката се е съгласила? — попита Де Вилърс. — Все пак става въпрос за фалшифициране на документ. А това не е незначително престъпление.

— Разказахме и, че семейството ни е член на сатанинска секта и фанатично вярва на хороскопите. Освен това й казахме, че дете, родено на седми октомври, ще е обект на силни репресии и ще бъде използвано за сатанински ритуали. Тя ни повярва. И тъй като имаше добро сърце и беше против сатанистите, фалшифицира датата върху акта за раждане.

— Сатанински ритуали! Изключително безочливо. — Мъжът до камината съскаше като змия и малкото момче се притисна още по-плътно до него.

Де Вилърс се усмихна одобрително.

— Историята не е никак лоша. Ще видим дали и акушерката ще разкаже същото.

— Не смятам, че е много умно да губим времето си с подобни разследвания — вметна лейди Ариста.

— Точно така — съгласи се леля ми. — Шарлот би могла всеки момент да направи скок във времето Тогава ще знаем, че историята на Грейс е измислица, изсмукана от пръстите, за да ни саботира.

— Защо да не могат и двете да са наследили гена? — попита господин Джордж. — Вече се е случвало веднъж.

— Да, но Тимоти и Джонатан де Вилърс са били еднояйчни близнаци — отговори Де Вилърс. — И са били обявени в предсказанието.