Ръкописът на Чансълър

Ето я! Да бяха знаели собствениците на къщата за какво щеше да послужи! В Нова Англия ги наричат запалки, а в Средния Запад им казват стартери. Тя представлява шуплест камък с цилиндрична форма, на края с метална пръчка, потопена в гърне с керосин. Поставя се под дървата и действува като запалка.

Той достигна с ръка гърнето и свали металния капак. Вътре имаше керосин!

Последва канонада от беззвучни изстрели. Куршумите раздираха въздуха, чупеха останалите прозорци, други безпрепятствено летяха през изпотрошените стъкла. Стените и таванът ги поемаха. Чуваше едно „пинг“, когато смъртоносното олово рикошираше в метални предмети, изпречили се на пътя на полета им.

Капки пот се стичаха по лицето на Питър. Сигурен бе, че е намерил решението, но не знаеше как да го приложи. Тогава му дойдоха на помощ словата от собствените му романи. Той бе измислил отговора отдавна.

„Добрич раздра ризата си и я потопи във варела с газта. Жътвата бе привършила, по полето се издигаха купи слама. Най-близката ще пламне веднага, а вятърът ще разнесе пламъка. Скоро цялата земя ще се покрие от огъня и войнишките кордони ще се принудят да прекратят издирването…“

„Сараево!“. Подобен инцидент става след убийството на ерцхерцог Фердинанд.

Питър рязко свали сакото и ризата си. Наклони се към масата, където стоеше лампата. Издърпа покривката и се върна до камината. Просна ризата си на пода, постави отгоре покривката и наля керосин върху двете, като запази малко в гърнето. Хвърли се към кушетката и измъкна една възглавница от тапицерията. Изля върху нея останалия керосин.

Влудяващото свистене на куршумите и звънът от строшени стъкла не спираше. На Чансълър му се струваше, че му се обръщат червата от страх. Болката в слепоочията нахлу с такава сила, че едва фокусираше погледа си. Затвори очи за миг, поиска му се да изкрещи, но не би-ваше.

Сложи празното гърне върху покривката и започна да го обвива в покривката и ризата. Завърза двата ръкава, та да не може гърнето да се изхлузи. Остави единия ръкав да виси. Бръкна в джоба си и извади кибрит.

Беше готов. Пропълзя покрай стената до прозореца, като теглеше гърнето след себе си, а възглавницата държеше пред гърдите си. Бавно се изправи на крака, скрит от погледите навън, стискайки ръкава, а напоената възглавница остави на пода. Намести кибрита в ръцете си, измъкна клечка и я запали. Пусна я върху напоеното платно. То лумна моментално в пламъци.

С отривисто движение размаха ръкава зад себе си, после го хвърли с всичка сила напред и го пусна в последния момент. Пламтящото гърне разби останките от прозореца и прелетя навън като огнена топка. От въздуха пламъкът лумна по-силно, нападалите капки керосин се запалиха, оставяйки начупена, подскачаща огнена диря.

Питър чу стъпки, после неразбираеми викове. Пак стъпки иззад къщата. Хора се опитваха да угасят пламтящото кълбо. Сега бе моментът за второто му оръжие. Драсна втора клечка с лявата си ръка. С дясната вдигна възглавницата и поднесе клечката към нея.

Тя пламна веднага и опърли космите по ръката му. Той хукна към крайния десен прозорец и хвърли през него пламтящата възглавница. Тя падна точно където бе предвидил: в подножието на бялата дървена веранда.

Старото дърво и раздухваният от вятъра керосин се прегърнаха. Верандата започна да гори.

Отново се чуха викове, думи на непознат език. Какъв бе той? Какъв бе този език? Не го бе чувал досега.

Изпразниха последен пълнител към къщата, но без прицел. Питър чу могъщия двигател на автомобил. Врати се отвориха и затвориха с трясък, гуми засвириха на завоя зад ъгъла. Автомобилът бързо се отдалечи.

Питър се втурна към Филис. Изправи я на крака, притисна я здраво до себе си. Тя цялата трепереше.

— Свърши. Всичко свърши. Трябва да се измъкнем. През задния вход. Скоро къщата ще пламне като… купа слама.

— О, боже! О, божичко… — Тя зарови лице в голите му гърди, безсилна да спре сълзите си.

— Хайде, да вървим! Навън ще чакаме полицията. Все някой ще види пламъците и ще я повика. Хайде!

Филис бавно вдигна очи към него. В тях се четеше неописуемо вълнение и ужас, които ясно личаха на отблясъците от пожара.

— Не! — прошепна хрипливо тя. — Никаква полиция.

— Господи! Но те се опитаха да ни убият! Разбери, по дяволите, че е по-добре да се свържем с полицията.

Тя го отстрани. Старата пасивност отново я обхвана. „Сигурно се мъчи да възстанови за миг здравия си разум“, помисли си Питър.

— Ти си без риза…

— Нищо. Имам сако, имам балтон. Хайде.

— Добре… А… чантичката ми?… Донеси ми я. В антрето е.

Чансълър погледна към антрето. Пушекът на талази навлизаше през счупените стъкла. Верандата гореше, но пламъкът още не бе проникнал в къщата.

— Добре… — Пусна я и взе сакото си от пода до камината.

— Тя е на стълбите, струва ми се. Или пък в дрешника. Не съм сигурна.