Ръкописът на Чансълър

— Несъгласието ми се диктуваше от твърдо убеждение. Но същото това убеждение ме накара да последвам указанията ви, за да докажа, че не сте прав. — Браво говореше с недомлъвки, почти неразбираемо. — Какво ще ми отговорите? Още ли сте убеден, че човек от „Инвър Брас“ притежава досиетата?

— Ще знам след ден-два.

— Това не е отговор.

— Това е всичко, което мога да кажа. Мисля, че съм прав. Фактите сочат натам.

Сейнт-Клеър се изправи.

— Защото им съобщих за Чансълър и момичето и им дадох името на генерала ли?

— Не само името, но и обстоятелството, че от служебното му досие се губят осем месеца.

— Неубедително! Този, който държи досиетата на Хувър, го знае…

— Разбира се. Но измамната уловка — събитията в Часонг са станали тъкмо през тези месеци. Според мен, каквото и да се е случило в Часонг, каквито и военни решения да е предприел Макандрю или да е отказал да предприеме, Часонг не може да бъде достатъчно основание да напусне поста си в армията. Ако само това е причината, то в Пентагона има достатъчно хора, които биха го принудили да се оттегли още преди години.

— Вероятно неприятен инцидент — съгласи се Браво, — но не и фатален. Може би фигурира в досието му, но не като най-изобличителната му част.

— Просто прикритие — продължи Варак. — Друго нещо е станало, то може би е свързано с Часонг, а може би не. Ако допуснем, че имат връзка — което сме длъжни да допуснем, — то другото е онова, което ще ни доведе до досиетата на Хувър.

— Значи, искате да ме уверите — поде Сейнт-Клеър, като отклони поглед, — че за тези двадесет и четири часа от заседанието на „Инвър Брас“ до пристигането на Чансълър в дома на Макандрю уловката е била извлечена от досието. Миналата вечер членовете на „Инвър Брас“ за първи път чуха за съществуването на Чансълър, да не говорим за Макандрю.

— За първи път групата „Инвър Брас“ чува за Чансълър, но не и човекът, който притежава досиетата. Знаели са, защото Чансълър установи връзка с две от жертвите. С Макандрю и Роулинс. Не оспорваме, че те са жертви, нали?

— Съгласен съм, разбира се. — Браво се надигна от стола си. — Тогава всичко се свежда до една специфична информация: свързването на Чансълър с дъщерята на Макандрю. Тръгването им за къщата в Роквил. И вместо да го пратят в задънена улица, измислят хитростта с Часонг. За да хвърлят Чансълър в друга посока.

— Точно така — твърдо го подкрепи Варак. — Иначе защо да използуват Часонг?

— И все пак защо мислите, че човекът е член на „Инвър Брас“?

— Защото никой освен нас не знае, че Чансълър е влязъл във връзка с момичето. В това мога да ви уверя. Само ние подслушваме телефоните му, само ние го следим. А независимо от това дванадесет часа след заседанието на „Инвър Брас“ в къщата на Макандрю влизат с взлом и подхвърлят на Чансълър внимателно обмислена примамка. Тези дванадесет часа са били достатъчни да се прегледа досието на Макандрю и да се изработи уловка със събитията в Часонг.

Сейнт-Клеър тъжно кимна:

— Твърде сте убедителен.

— Убедителни са фактите. По-добре да не беше така.

— И аз бих искал, ей богу. Член на „Инвър Брас“! Най-достойните хора в държавата! Вие го допускате като вероятност. А аз изключвам тази вероятност като невъзможна.

— Но не и Чансълър. При него е ясно още в началото. Когато започнахме с него, вие сам казахте, че той не е ограничаван от условности и факти. А между другото, в романа неговият „Инвър Брас“ се нарича „Ядрото“.

Сейнт-Клеър се загледа в стената, където преди малко прожектираха видеозаписите.

— Реалност и въображение! Невероятно! — И не довърши мисълта си.

— Нали това искахме, на това се надявахме.

— Да, така е. Казахте, че ще ми отговорите с положителност до ден-два?

— Със сигурност, ако междувременно свикате още едно заседание на „Инвър Брас“. След погребението на Макандрю. Искам да им съобщим още две имена.

— О! Чии имена?

— Първо, на журналистката Филис Максуел. Тя е …

— Да, знам коя е. Защо тя?

— Не съм много убеден — досега не се е показала на повърхността. Но те с Чансълър се срещаха. В книгата си той е описал героиня, поразително приличаща на нея.

— Ясно. А другият кой е?

Варак се поколеба. Видимо очакваше съпротивление.

— Пол Брумли. От Управлението на Общите служби.

— Не! — Дипломатът реагира категорично. — Няма да позволя. Дал съм му дума! И освен това няма смисъл! Брумли започва с „Б“. А ние търсим имена от „М“ до „Z“.

— Не забравяйте, че като агент е известен под името Пепелянка — отвърна Варак. — Това название често се използуваше в разузнавателните операции на Пентагона, а в определен период и от ФБР. От август насам той просто изчезна. Опасен е за доста хора във Вашингтон, но за него никой нищо не чува. Пепелянката е забравен, затова е чудесен за нашия случай.

Браво се разхождаше бавно:

— Той и без това изстрада доста. Искате прекалено много!

— Искам нищожно малко в сравнение с целта ни. От това, което съм чувал за Брумли, допускам, че той пръв ще се съгласи.