— Питър, къде изчезна? — Нейният опнат глас долетя от всекидневната и го накара да се върне в другия свят, в истинския.
— В кухнята — провикна се той и погледна към куфара си. Кожата още бе мокра. Изстъргването личеше. — Сега ще дойда.
— Не се безпокой — отвърна тя с нескрито облекчение. — Има кафе в хладилника и кафеварката е в дясното горно шкафче.
— Намерих ги. — Той обърна куфара и го сложи в ъгъла. — Но кафето не излезе хубаво. Ще опитам отново.
Занесе кафеварката до умивалника и започна да разглобява старата машинка. Изхвърли използуваното кафе в празна кесия и пусна чешмата.
След секунди Алисън се показа на вратата, още загърната в одеялото. Очите им се срещнаха и посланието в тях бе повече от ясно. Като я видя, болка преряза стомаха му. Топла и сладка болка.
— Ти влезе в живота ми — нежно промълви тя. — Питам се, дали ще останеш?
— Същия въпрос си зададох за теб. Дали ти ще останеш в моя живот?
— Ще почакаме и ще видим, нали?
19
Варак влезе в кабинета на Браво без обичайното почукване.
— Това не са действия на сам човек — започна той. — Или, ако е сам, той командува други. Направиха първия си открит ход. Чансълър мисли, че е насочен към момичето. Нищо подобно, той е прицелът.
— Това означава, че искат да го възпрат — уточни Браво.
— Ако не могат да го спрат — прибави Варак, — ще го хвърлят по погрешна следа. Ще го заблудят.
— Обяснете, моля.
— Имам пълни записи. Ако искате, може да ги чуете. И да ги видите — имам и видеозапис. Изпокъсаха всичко в кабинета на Макандрю, търсейки нещо… или по-скоро си даваха вид, че търсят. Склонен съм да поддържам второто. Лъжливата уловка е в името Часонг. Стремят се да внушат на Чансълър, че Часонг е ключовата дума.
— Часонг? — повтори Браво и се замисли. — Това е от преди много години, ако не се лъжа. Спомням си как Труман беснееше тогава. Битката при Часонг, Корея.
— Да. Преди пет минути получих данни от компютъра на Военното разузнаване. При Часонг сме претърпели най-сериозното поражение северно от 38-ия паралел. Предприели сме несъгласувана атака…
— За незначителна територия — прекъсна го Сейнт-Клеър. — За някакви стратегически маловажни възвишения. Това бе първият от последвалата поредица разгроми, които доведоха до освобождаването на генерал Дъглас Макартър.
— В архивите нещата не са споменати точно така, разбира се.
— Естествено. Продължавайте.
— По това време Макандрю е бил полковник. Един от командуващите операцията.
Браво се замисли.
— Битката при Часонг съвпада ли по време с липсващите страници от служебното досие на Макандрю?
— Донякъде. Би трябвало поне, ако Часонг наистина е уловка. Този, който притежава досиетата на Хувър, не би могъл със сигурност да знае какво е казал Макандрю на Чансълър. Един човек, изпаднал в паника пред страха от разкритие, би си изработил алиби със съвършено точна хронология и лъжлива информация.
— Да, от рода на: когато ограбиха банката преди десет дни, аз бях на кино.
— Точно така.
— На тази фаза вече трябва да се работи с мозък, нали?
— Шахматният турнир започна. Предлагам да изгледате и прослушате записите.
— Чудесно.
Двамата излязоха от кабинета и тръгнаха към дъното на коридора, до металната решетка на асансьора. Миг след това влязоха в малкото подземно студио. Апаратурата вече работеше.
— Започваме отначало. Това е видеолентата. — Варак пусна видеопрожектора. На стената се появи празен бял квадрат. — Щеше да се забележи, ако бях инсталирал камерата вътре в къщата. Тя се включва електронно. Запомнете това.
На екрана се появи къщата на Макандрю. Но не в светлината на ранната привечер, когато пристигнаха Чансълър и момичето, а в слънчев ден около пладне.
Агентът натисна някакво копче. Проекторът стопира. Картината остана неподвижна на стената.
— Ето — поясни Варак. — Камерата се задействува по електронен път и е страшно чувствителна. Часовниковата система отчита, че кадърът е заснет в три часа следобед. Някой е влязъл в къщата, явно отзад, извън обсега 1-а камерата. — Щракна копчето и прожекцията продължи. После изведнъж спря. Автоматично. Сейнт-Клеър погледна въпросително Варак.
— Сега вече са в къщата. Електронните пластинки са активизирани. Минаваме на фонозаписи. — Агентът пусна аудиомагнетофона.
Чува се шум от стъпки, отваряне на врата, изскърцване на панти, още стъпки, отваряне на втора врата.
— Двама души са — каза Варак. — Или може би мъж и тежка жена. Според децибелите всеки тежи повече от седемдесет и пет килограма. — После се чуват някакви неясни звуци, шумолене и странно злокобно изквичаване. После отново, но по-ясно и по-зловещо. Варак заговори:
— Това е животно. От рода на овцете може би. Може и прасе. Ще уточня по-късно.
Следващите десет минути бяха изпълнени с остри раздиращи звуци. Шум от разкъсване на хартии, разпорване на кожена материя, отваряне на чекмеджета. Накрая счупване на стъкло, примесено с пронизително квичене на непонятно животно, квичене, което прераства в писък.
— Колят животното — просто обясни Варак.
— Господи! — промълви Сейнт-Клеър.
После от говорителя долетя човешки глас. Само две слова: „Да вървим.“