Ръкописът на Чансълър

Лентата спря. Варак изключи апарата.

— Сега се включваме три часа по-късно. Пристигането на Чансълър и дъщерята на Макандрю. Имаме двадесет секунди кадър на къщата. Това е излизането на похитителите — пак вън от обсега на камерата, нямаме образа им. — Агентът помълча в неловка несигурност. — Изрязах една част от записа и с ваше позволение ще я унищожа. Неуместна е. Просто показва, че между Чансълър и момичето се е създала близост. Временна може би.

— Разбирам. Благодаря — рече Браво.

За кратко къщата се появи отново на екрана. Беше вечер. Вижда се кола по чакълестата алея към входната врата. Алисън излиза и оглежда къщата. Тръгва по пътеката. Появява се Чансълър с торби с продукти. Спират на площадката, разменят няколко думи, после момичето изважда малка чантичка и рови за ключ. Намира го и отваря.

Двамата изглеждат стъписани от нещо. Отново разговарят, много по-възбудено от преди, после влизат вътре. Със затварянето на вратата видеозаписът прекъсна. Варак натисна копчето на аудиомагнитофона.

Елате да оставим покупките в кухнята (думи на момичето). Стъпки, шумолене на хартия, изскърцване на метална панта, продължително мълчание. После отново женският глас:

Баща ми реконструира всичко, за да може обкръжението да й напомня за нейното детство.

Каква изключителна любов (Чансълър).

Каква изключителна саможертва (момичето).

Вие като че ли я ненавиждахте? (Чансълър)

Да. Ненавиждах я. Той бе необикновен човек…

Изведнъж Варак се протегна и спря магнитофона.

— Разковничето е тук. В майката. Готов съм да дам всичко, за да го разгадая. Часонг е уловка. Следващите тридесет минути слушайте много, много внимателно. Писателят у Чансълър инстинктивно я насочва натам, но тя го отклонява. Не нарочно, според мен тя просто не знае.

— Ще слушам най-внимателно, мистър Варак.

И двамата се вглъбиха в записа. На няколко пъти Браво бе принуден да отклони очи встрани, като реакция на неочакваното: при писъка на девойката в кабинета на баща й, при хлиповете и риданията й, при съчувственото отношение на Чансълър и неговите грижливи въпроси. Въображението на писателя се бе развихрило. „Първоначалното ми предположение се оправда“, помисли си Сейнт-Клеър. В последните девет седмици Чансълър бе постигнал забележителен напредък. Нито той, нито Варак знаеха как и защо, но убийството на Уолтър Роулинс бе някак си свързано с досиетата, а ето сега този непримирим генерал и неговата пряма дъщеря, и уловката, наречена „Часонг“. Най-важното е, че онези преминаха към открити действия. Измъкнаха се от тъмното си укритие, стъпките им бяха зафиксирани на магнитофонния запис.

Сейнт-Клеър не знаеше накъде ги води Чансълър. Само усещаше, че се приближават до досиетата на Хувър.

Отново на екрана се появи къщата: Чансълър излиза навън, отваря вратата на колата и изтръпва от ужас. После внимателно заобикаля колата, грабва камък в ръце и се хвърля в гъсталака, връща се, изхвърля два неразличими предмета от колата, изважда куфарите и влиза в къщата.

Магнитофонен запис: шум от течаща вода и някакво стържене.

— Преди час внимателно проучих картината и звука. Той отстранява надписа „Часонг“ от куфара си — поясни Варак. — Не иска момичето да го види.

Последва малчание. Микрофоните улавяха само скриптенето на молив върху хартия. Варак пренави лентата напред до записания разговор.

Питър, къде изчезна?…

В кухнята…

Разменени думи за кафе, бързи стъпки, неясни движения.

Ти влезе в живота ми. Питам се, дали ще останеш? (Меко изречени слова на Алисън Макандрю.)

Същия въпрос си зададох за теб. Дали ти ще останеш е моя живот?

Ще почакаме и ще видим, нали?

Това бе краят. Варак изключи апаратурата и се изправи. Сейнт-Клеър остана на стола си, с аристократични пръсти, сплетени под брадичката.

— Онова скриптене, което чухме, не означава ли, че е писал? — попита той.

— Така мисля. Отговаря на навиците му.

— Забележително, нали? В цялата тази бъркотия да се обърне към книгата си.

— По-скоро необичайно. Не знам дали е забележително. Ако действуваме както трябва, романът му ще се превърне за него в действителност.

Браво отпусна пръсти и положи ръце върху стола.

— Което ни довежда до романа и вашето схващане за него. Макар да ми изглежда немислимо, все още ли поддържате мнението, че обектът на нашите търсения е член на „Инвър Брас“?

— Позволете ми първо да ви задам един въпрос. Когато ви помолих да свикате членовете на заседание преди два дни, дадохте ли им информацията, която ви препоръчах? Че Чансълър се е срещал с момичето?

— Бих ви казал, ако не съм.

— Знаех, че не сте съгласен с мен.