Ръкописът на Чансълър

„Алекс напуска кабинета си във ФБР по-рано от обикновено. Знае, че го следят, опитва се да се изгуби сред тълпите, като криволичи из тесни улички и пресечки, минава през няколко сгради, като влиза от един, а излиза от друг вход. Мята се на автобус, който го отвежда на една пресечка от дома на заместник-министъра. Имат уговорена среща.

Посреща го портиерът, който му подава бележка от заместник-министъра. Срещата няма да се състои. Не желаел повече да се занимава със случая. Ако Мередит настоява, той ще е принуден да съобщи за поведението му — според него Алекс е неуравновесен, с прояви на параноик, въобразява си, че го следят.

Мередит е изумен, а адвокатът в него — вбесен. Ето още едно доказателство в негова полза. Заместник-министърът е бил обработен, както и толкова други. Хората на Хувър успяват да парират всеки ход на Мередит. Изобличителните данни, с които разполага ФБР, имат всепроникваща сила.

Пред сградата той вижда колата на ФБР. Открили са дирите му. До шофьора седи човек. Двамата наблюдават мълчаливо Алекс. Това е техният метод — да всяват страх, особено когато човек знае, че го следят, и то нощем. Съвсем типично за Хувър.

Мередит отива с такси до гаража, където е паркирал колата си. Проследяваме го как се влива в движението или изостава, чувствувай-ки зад себе си колата на ФБР. Нещо го кара да измени посоката и тръгва по непознат за него път вън от града. В гърдите му бушува яростта на съпруга и бащата. Няма да отведе преследвачите си отново в къщи при жена си и децата. Страхът му прераства в озлобление.

Следва гонитба по разни странични пътища. Високи скорости, бързо пробягващ пейзаж, скърцане на гуми при остри завои. Всичко това изопва нервите на Алекс до краен предел. Сам човек, който препуска из непознати лабиринти с надежда да оцелее. Нервното му напрежение от последните седмици се изостря от безумното преследване. Мередит усеща как силите му го напускат. Внезапно в мрака изниква завой, Мередит не преценява разстоянието и удря спирачка. Колата рязко извива, отскача от пътя, прелита над една ограда в полето. Наранен, по челото му се стича кръв от удара в предното стъкло, той успява да се измъкне от колата. Веднага забелязва автомобила на ФБР на шосето. Спуска се към него с крясък. Говори за насилие, за физическа разправа. Но не успява да направи нищо. Двама от агентите излизат от колата и бързо го усмиряват. Преструвайки се, че изпълняват служебен дълг, го претърсват за оръжие. Шофьорът хладно заговаря:

«Не ни принуждавай, Мередит. Нямаме особена полза от хора като тебе. Хора, които слагат нашата униформа, а работят за противника.»

Алекс изпада в несвяст. Това е тайната на неговото минало. Преди години, през войната в Корея, едва двадесетгодишен, като млад лейтенант, Мередит е пленен и сломен от похитителите си. Не само той — стотици. Хора, докарани до лудост от физически и психологически мъчения, непознати в съвременната война. Армията разбира. Женевските споразумения са нарушени. Уверяват разсипаните здравословно войници, че всички документи за тяхното кошмарно преживяване ще бъдат унищожени. Те бяха служили почтено, а преминаха през неща, за които армията никога не ги бе подготвяла. Всеки можеше да избере живота ви безнаказано.

Чак сега Алекс разбира, че най-тъмният момент от живота му е известен на хора, които безогледно ще го използуват срещу него, дори срещу неговите жена и деца.

Агентите на ФБР го пускат и той започва да се лута по тъмния път извън града.“