Ръкописът на Чансълър

— Аз знам какво да кажа; знам и какво да мисля — рече Джошуа Харис. — Те играят по свои правила, за които никога не съм чувал.

Варак се изтегна на плюшения диван и разтвори чантата си върху масичката. Извади две папки, постави ги пред себе си и отмести чантата встрани. Сутрешното слънце волно струеше през прозорците с изглед към южната страна на Сентрал Парк, изпълвайки елегантния хотелски апартамент със снопчета жълтеникавобяла светлина.

В отсрещния край на стаята Мънро Сейнт-Клеър си наля чаша кафе от каната върху сребърния поднос и седна срещу разузнавача.

— Наистина ли не ви се пие кафе? — попита Браво.

— Не, благодаря. Изпил съм няколко от сутринта. Между другото, радвам се, че прилетяхте тук. Това спестява време.

— Всеки ден е ценен за нас — отвърна Сейнт-Клеър. — Всеки час, в който досиетата липсват, за нас е загуба. Какво научихте?

— Почти всичко, което ни е нужно. Основните ми източници бяха издателят на Чансълър, Антъни Морган, и неговият литературен агент, Джошуа Харис.

— Те с готовност ли ви оказаха съдействие?

— Не бе трудно. Успях да ги убедя, че това е обикновено проучване от съображения за сигурност.

— Сигурност за какво?

Варак отдели един лист от папката вляво:

— Преди катастрофата Чансълър е получил от Правителствената печатна служба всички копия от документите за трибунала в Нюрнберг. Пише книга за процеса. Според него Нюрнбергският процес гъмжи от тайни юридически заговори. Смята, че стотици нацисти са били оправдани, оставени свободно да емигрират по целия свят, пренасяйки със себе си огромни парични суми.

— Той не е прав. Имаше и такива случаи, но те бяха изключения от общото правило — каза Браво.

— Независимо от това все още някои от тези копия се пазят като секретни. Разбира се, секретните не са попаднали у него, но той не знае. Подхвърлих им това и обясних, че правя обикновена проверка. Нищо сериозно. Освен това се представих за поклонник на Чансълър. Беше ми приятно да разговарям с хора, които го познават.

— Написал ли е книгата за Нюрнберг?

— Още не я е започвал.

— Чудно защо?!

Варак бързо прегледа друг лист от бележките си и заговори:

— Чансълър едва е оживял след автомобилна катастрофа миналата есен. Жената с него е била убита. Според медицинското заключение още десетина минути вътрешен кръвоизлив и патогенна токсемия биха го погубили. Прекарал е пет месеца в болница. Кърпили са го парче по парче: възможно е възстановяване до осемдесет и пет-деветдесет процента. Това е физическата страна на въпроса. — Варак замълча и обърна листа.

— Коя е била жената? — тихо попита Браво.

Варак насочи вниманието си към папката вдясно.

— Казвала се е Катрин Лоуъл, живеели са заедно близо година и се готвели да се оженят. Отивали при родителите му в Северозападна Пенсилвания. Смъртта й била жесток удар за Чансълър. Изпаднал в продължителна депресия. Все още не се е отърсил напълно от нея, според думите на неговия издател и на литературния му агент.

— Морган и Харис — добави Браво за собствено осветление.

— Да. Те са положили много усилия за възстановяването му: първо от физическите травми, а после от депресията. И двамата признават, че доста често през последните месеци са мислели, че Чансълър е свършен като писател.

— Съвсем основателно опасение. Той нищичко не е написал.

— Предполагат, че сега ще почне да работи. Намирал се в Калифорния за съавторство върху сценария на „Контраудар!“, макар че не очакват от него кой знае какво. Нямал никакъв опит във филмите.

— Тогава защо са го наели?

— За да използуват популярността на името му, според Харис. И за да може същата Студия да има предимство пред други за останалите му книги. Поне по този начин Харис е подготвил договора.

— Което означава, че иска някъде да го включи, след като Чансълър нищо не пише.

— Според Харис, къщата му в Пенсилвания и спомените му пречат. Спъват възстановяването му. Затова го праща в Калифорния. — Варак обърна няколко страници. — Ето. Това са думите на Харис: искал неговият клиент „да изживее нормалните гаргантюански удоволствия на един временен жител на Малибу“.

— Презадоволеността оказва ли положителен ефект? — запита с усмивка Браво.

— Чувствувал се напредък. Не голям, но все пак. — Варак вдигна очи от бележките си. — Нещо, което ние не можем да позволим.

— Какво имате пред вид?

— Чансълър ще бъде несравнимо по-ценен за нас в разклатено психическо състояние. — Разузнавачът посочи папките пред себе си. — Останалите сведения говорят за един твърде нормален човек преди катастрофата.

82

Всичката си страст и злоба изливал в писането. Не ги е проявявал в личния си живот. Ако възвърне тази своя нормалност, той естествено ще стане предпазлив и ще се оттегли в неудобен за нас момент. На мен ми трябва да е нестабилен, да е в състояние на тревожност.

Сейнт-Клеър отпи от кафето си, без да вземе отношение.

— Продължавайте, моля. Какъв е начинът му на живот?