Ръкописът на Чансълър

— Защото не е бил ограничаван от фактите. Чансълър пристъпва към една концепция, избира си някаква изходна ситуация, подбира определени факти и ги подрежда да се нагодят към действителността така, както той си я представя. Не е обвързан от причина и следствие. Той сам ги създава. Казвате, че наплашил доста хора в Лангли в дълбочина. Представете си, ако се разчуе, че Чансълър събира материал за книга върху последните дни от живота на Хувър!

— И досиетата му — добави Варак и придърпа напред креслото си. — Използувайте го за сляпа връзка. Кажете му, че досиетата са изчезнали. Когато започне да се рови, кучетата ще се разлаят по него и там ще ги причакаме.

— Тогава вървете в Ню Йорк. Проучете всичко за Чансълър. За близките му, за начина му на живот, за методите му на работа. Всичко, което върши в момента. Чансълър има афинитет към конспирацията като тема. Ще го програмираме с историята на някакъв заговор, на която той не би могъл да устои.

6

— Мистър Питър Чансълър? — запита телефонистката.

Питър извади ръка изпод завивката и се опита да съсредоточи поглед върху часовника. Беше почти десет часът, сутрешният бриз издуваше завесите през отворените врати на верандата.

— Да?

— Междуградски от Ню Йорк. Мистър Антъни Морган ви търси. Момент да ви свържа.

— Да, моля. — Чу се прищракване и бръмчене по линията. После престана.

— Ало, мистър Чансълър?

Питър би познал този глас откъдето и да се обадеше; това бе гласът на секретарката на неговия издател. Дори да е имала лични неприятности през деня, никой не би могъл да се досети.

— Здравейте, Ради. Как сте? — Чансълър се надяваше тя да е по-добре от него.

— Чудесно. А как е в Калифорния?

— Ясно, влажно, слънчево, зелено. Което си изберете.

Момичето се засмя. Приятен, смях.

— Не ви събудих, нали? Вие винаги ставате рано.

— Не, Ради, бях на брега — безпричинно слъга той.

— Почакайте. Свързвам ви с мистър Морган. — Последваха две прищраквания.

— Здравей, Питър!

— Здрасти, Тони! Как си?

— Господи, не мисли за мен! Ти как си? Мери каза, че си ме търсил снощи. Жалко, че не бях в къщи.

— Извини ме. Бях пиян — припомни си Чансълър.

— Това не ми каза, каза само, че си бил направо бесен.

— Бях. И все още съм. Но бях и пиян. Извини ме пред Мери.

— Не е нужно. Но от думите ти и тя се ядосала. Посрещна ме на вратата с лекция, че трябва да защищавам авторите си. Кажи сега, какво става с „Контраудар!“?

Питър намести глава върху възглавницата и се прокашля. Помъчи се да не издава огорчението си.

— Вчера следобед в четири и половина един човек от Студията ми донесе завършения първи проект за сценария. А аз не знаех, че сме започнали.

— Е, и?

— Всичко е обърнато наопаки. Обратното на това, което аз съм написал.

Морган замълча, после продума благо:

— Накърнено честолюбие, Питър.

— Божичко, не! Ти добре знаеш! Не казвам, че е лошо написано. Напротив — много добре! Ефектно! Ако беше слабо, щях да съм по-доволен! Но въпросът е, че всичко е лъжа!

— Джош ми каза, че променили името на управлението…

— Всичко са променили! — прекъсна го Чансълър, примигвайки от болка в очите, щом кръвта взе да се качва в главата му. — Всички от правителството са изкарани едва ли не ангели! Никаква нечиста мисъл не се мярка в главите им! А комбинаторите ги наричат просто… „онези“! Извратени проводници на насилия и революции и опазил ме бог… всички с „лек европейски акцент“. Целият замисъл на романа е изкривен. Защо тогава им трябваше да го откупват?

— Какво казва Джош?

— Смътно си спомням, но май му позвъних посред нощ по мое време. Трябва да е било около три сутринта в Ню Йорк.

— Стой си в къщи. Ще говоря с Джош. Един от нас ще ти позвъни отново.

— Добре. — Питър тъкмо се готвеше отново да се извини на жена му, когато осъзна, че Морган още не е свършил. Това мълчание означаваше, че още не му е казал всичко.

— Питър?

— Кажи.

— Да предположим, че Джош може да уреди нещата. С договора ти в Студията.

— Нищо няма да постигне — отново го прекъсна Чансълър. — Те не ме искат. Не съм им нужен.

— Но на тях им трябва името ти. За него са платили.

— Но няма да го получат. Ако направят по този начин филма. Казвам ти, обратното на онова, което съм написал.

— Това толкова ли е важно за тебе?

— Като литература — не. Но като мой личен възглед върху нещата — да. Изглежда, друг това не го интересува.

— Просто питам. Мислех, че си готов да почнеш книгата за Нюрнберг.

— Не съм още, Тони. — Питър се загледа в тавана. — Скоро, но сега още не съм. Пак ще поговорим.

Затвори телефона, като забрави за извинението. Вече мислеше за въпроса на Тони и за собствения си отговор.

Само да премине болката! И тази скованост! Сега и двете не бяха така остри, но все още го мъчеха. Почувствуваше ли болката или сковаността, споменът веднага се връщаше. Разбитото стъкло, ослепителните фарове, стържещият метал. Писъците. И омразата му към оня човек в кабината на камиона, който изчезна във виелицата. Оставяйки след себе си една мъртва жена и един почти мъртъв мъж.