Ръкописът на Чансълър

На изток от Анаполис, на няколко мили от реката Севърн се простираха заоблените вазвишения на местността Шантиклер. Там се намираше изискан голф-клуб, основан още през тридесетте години от потомствени аристократи. Това го правеше особено изискан, а впоследствие той се превърна в сборен пункт на висши служители от Централното разузнавателно управление, организация, също предразположена към приемственост.

Това място се използуваше за размяна на информация между агенти от ФБР и ЦРУ по ония времена, когато Джон Едгар Хувър бе забранил изтичане на сведения от едното място към другото. О’Брайън добре познаваше този клуб. Тук трябваше да се състои срещата с Карлос Монтелан. Парис трябваше да се появи не преди полунощ, но не и по-късно от дванадесет и половина. На десетата площадка. Указанията бяха изрични.

Куин седна зад волана. Той познаваше страничните пътища от шосе № 40 към Шантиклер. Алисън и Питър седяха отзад. Чансълър направи всичко възможно да се разсее, да пропъди от ужасеното си съзнание чудовищното разкритие на Банър.

— Той я е убил — промълви Питър с отмалял глас, гледайки разсеяно дъжда. — Варак е убил Кати. Що за човек бе той?

Алисън постави ръка върху неговата. О’Брайън заговори, без да снема очи от пътя:

— Не мога да отговоря на този въпрос. Не мисля, че за него човешкият живот нямаше стойност. Просто в определени ситуации той е мислел само как да елиминира проблема.

— Но тогава той не е човек!

— Той бе професионалист.

— По-жестоко нещо не съм чувал.

О’Брайън ги заведе в едно крайпътно заведение, където се отбиха да се постоплят и да пият кафе.

— „Инвър Брас“ — рече Куин, когато седнаха в слабоосветената стая. — Какво ли значи това?

— Фредерик Уелс беше убеден, че аз знам — отвърна Питър — и че съм изпратен от Варак.

— Сигурен ли сте, че не ви е подхвърлил погрешни сведения, с цел да ви заблуди?

— Абсолютно. Страхът му бе напълно неподправена. Защото и той фигурира в досиетата. Има нещо в миналото му, което може да го унищожи.

— „Инвър Брас“ — бавно повтори О’Брайън. — „Инвър“ е шотландско, а „брас“ може да значи много неща. Но какво означава съчетанието?

— Струва ми се, че прекалено усложнявате нещата. Това е названието на тяхното ядро.

— На тяхното какво?

— Прощавайте. Моето „Ядро“.

— В книгата ти ли? — запита Алисън.

— Да.

— Най-добре ще е да прочета проклетия ви ръкопис — рече О’Брайън.

— Съществува ли начин — запита Чансълър — да проследим действията на Варак от десети април до втори май тази година?

— Сега не — отвърна О’Брайън.

— Знаем, че на втори май почина Хувър — продължи Питър. — Това потвърждава…

— Не потвърждава нищо! — прекъсна го Куин. — Хувър почина от сърдечен удар. Това е доказано.

— От кого?

— От медицинското заключение. Макар и необстоятелствено, то бе достатъчно.

— Тогава трябва да почнем всичко отначало — уморено промълви Питър.

— Не е така. — Куин погледна часовника си. — Елиминирахме две от вероятностите. Сега идва време за третата.

Това бе най-безопасното място за явка, измислено от агента на ФБР, и поради тази причина той бе особено предпазлив. Пристигнаха в Шантиклер един час преди времето, определено за среща с Монтелан. Агентът най-старателно огледа местността. Алисън остана в колата в дъното на алеята, недалеч от вратите на клуба, а той самият се скри в тревата отвъд игрището.

Земята бе мокра, макар да бе престанало да вали. Луната се мъчеше да пробие през гонещите се облаци. Чансълър чакаше в сянката на дърво, свело клони до земята.

Дочу шум от автомобил, който премина през отворените врати на клуба. Погледна часовника си. Пет минути след полунощ. Монтелан бе нетърпелив. „И тревожен, разбира се“, помисли си Питър и напипа оръжието в джоба си. Но изплашеният човек е предпазлив, а фигурата, която идеше насреща му, съвсем не стъпваше предпазливо.

— Мистър Чансълър? — развика се Парис на петдесетина метра от уреченото място. Спря, пъхна ръка в джоба на палтото си. Питър веднага извади револвера, насочи го и зачака мълчаливо.

Монтелан извади ръка от джоба си. Чансълър отпусна оръжието. Парис държеше в ръка фенер и опаса широк кръг наоколо. Светлинен лъч попадна върху Питър.

— Изгасете фенера! — изкрещя Чансълър и приклекна.

— Както желаете.

Светлината угасна.

Следвайки указанията на О’Брайън, Питър изтича на няколко метра от мястото, на което стоеше, без да снема очи от Монтелан. Испанецът не предприе никакви излишни движения: явно нямаше оръжие. Чансълър се изправи, знаеше, че ще се види на огрялата луна.

— Тук съм! — каза той.

Монтелан се извърна и се взря в мрака.

— Извинявайте за фенера. Повече няма да го паля. — Той се приближи към Питър. — Дойдох без затруднения. Указанията ви бяха безпогрешни.