Ръкописът на Чансълър

— Трябва да поговорим за някои събития, които засягат двама ни. — Драйфус вдигна ръка към очите си, за да се предпази от резкия порив на вятъра. — Трябва да постигнем споразумение.

— Няма какво да се споразумявам с вас! Вие ме манипулирахте, лъгахте, стреляхте по мен. Четирима души бяха убити — поне аз знам за толкова. Трима умряха пред очите ми. Господ знае колко хора сте изплашили до смърт с оня шепот по телефона! Знаете за кого става дума! Аз познавам само неколцина. — Питър за миг отмести очи към океана, после погледна Драйфус. — Всичко съм описал. Не искахте да го напиша, но го написах. Сега или вие ще се съгласите с мен, или ще разкажа на света кой сте в същност.

Драйфус го гледа известно време мълчаливо, единствено свиренето на вятъра нарушаваше тишината помежду им.

— И кой според вас съм аз?

— Вие сте Джейкъб Драйфус, известен като Кристофър.

— Не крия. Не зная как сте го узнали, но аз нося с гордост това име.

— Може би сте имали основание, преди да се обърнете срещу тях.

— Да се обърна срещу кого?

— Срещу останалите. Банър, Парис, Венис, Браво. Вие ги предадохте!

— Аз съм ги предал? Парис? Венис? Чувате ли се какво говорите?

— Часонг, Часонг от досиетата на Хувър! А те са при вас!

Джейкъб Драйфус бе замръзнал на място, изсушеното му лице изразяваше ужас:

— Господи милостиви, и вие вярвате в това?!

— Работили сте с Държавния департамент, нали?

— Нееднократно.

— И лесно можете да намерите едно „стерилно“ укритие, ако знаете къде да го търсите?

— Сигурно! Ако знам какво значи това.

— Вие знаехте, че Варак е мъртъв!

— Варак? Мъртъв? Не може да бъде!

— Лъжете!

— Вие сте луд! И опасен при това. Всичко, което сте написали, трябва да се унищожи. Не съзнавате какво сте извършили. След четиридесетгодишна служба на родината и безчет милиони за нея! Вие трябва да разберете! Ще ви заставя да разберете!

Невероятно! Драйфус бръкна в палтото си, костеливата му ръка трепереше. Питър знаеше, че бърка там за оръжие.

— Спрете! За бога, недейте!

— Аз нямам избор!

Зад гърба на Драйфус Чансълър забеляза как О’Брайън изведнъж се изправи сред дивите шубраци зад дюната. Той бе видял това, което видя и Питър. Старият човек се готвеше да извади оръжие. Той бе дошъл сам, но бе дошъл въоръжен. Значи, се бе решил на убийство.

Чансълър стисна пистолета в джоба, с пръст върху спусъка. Но не можа да го натисне! Не можа да дръпне спусъка!

С воя на вятъра проехтя изстрел. Главата на Драйфу се отпусна назад — шийните прешлени бяха прекъснати на гърлото му зейна кървава рана. Тялото му се изви и падна ничком върху пясъка. О’Брайън свали ръката с пистолета и хукна през дюните.

Кристофър бе мъртъв, застрелян на див, самотен плаж. Чак тогава Питър видя какво бе стискал в ръката си. Сгънат лист хартия. Не оръжие. А писмо.

Коленичи, потръпващ от отвращение, и взе листчето. Изправи се. Дишаше неравномерно, болката в слепоочията го лишаваше от мисъл. О’Брайън застана до него; агентът взе листа и го разгъна. Чансълър надникна в него и двамата прочетоха ксерокопие на писмо, написано на ръка. Адресът бе с едно-единствено име: Парис.