Ръкописът на Чансълър

— Чансълър? — После млъкна, пое няколко път дълбоко дъх, примигвайки срещу дъжда, който удряше по лицето му, и продължи чак когато дишането му с нормализира — старо упражнение на източните народи, което помага да се съсредоточи мисълта и да се успокои напрежението. — Чуйте ме, Чансълър! — заговори той. — Заели сте се с непосилна работа, сприятелили сте се опасни хора. Апелирам към патриотичното ви чувство да ми разкриете имената им. Единия го знам, разбира се. Кажете ми останалите.

Питър се слиса. Уелс бе взел инициативата в свои ръце.

— За какво говорите?

— За досиетата. От „М“ до „Z“. Те ги държат и ви използуват. Не знам какво са ви обещали… какво ви е обещал. Ако става дума за живота ви, то мога да гарантирам много по-сигурно от него. Както и живота на момичето.

Чансълър гледаше вторачено засенченото мокро лице на Фредерик Уелс.

— Вие предполагате, че някой ме е изпратил при вас. Смятате ме за посредник. Но аз въобще не съм ви споменавал за досиетата по телефона.

— А нима бе необходимо? Престанете, за бога! Разтурването на „Инвър Брас“ не е решение! Не им позволявайте да стигнат дотам!

— „Инвър Брас“? — Питър си припомни веднага ръкописното писмо в ръката на мъртвия Драйфус, договора между Кристофър и Парис. „И. Б.“ трябва да се разтури… „И. Б.“ …„Инвър Брас“.

— Не бива да се намесвате, Чансълър. Виждате ли какво направи от вас? Програмира ви прекалено добре и вие бързо научихте много неща. Заприличахте на него! Сега вече не може да ви очисти, защото знае, че ние веднага ще разберем кой го е извършил. Затова ви разказва какво ли не, разкрива „Инвър Брас“, подхранва ви с лъжи, да можете да ни насъскате един срещу друг!

— За кого говорите?

— За човека, който държи досиетата. Варак!

— О, господи… — Стомахът на Питър се сви на топка.

Не беше и Фредерик Уелс.

— Аз имам решение. — Уелс говореше със своя остър, носов глас. Питър почти не го слушаше, толкова безполезно му се струваше всичко. — То ще ви помогне да се отървете и да измъкнем досиетата. Те трябва да бъдат иззети! Кажете на Варак, че няма как да свърже „Инвър Брас“ със събитията от миналия май. Не разполага с факти, е улики, които да се проследят. Убиецът е Варак, а не „Инвър Брас“. Той великолепно се справи със задачата си. Но няма никакви данни за наше участие. Аз ще продължавам да задавам тревожни въпроси за всяка негова стъпка от десети април до нощта на първи май. И ще го правя така, че няма да събудя никакви съмнения. Той ще бъде разобличен. За нас никой нищо няма да узнае. Предайте му дословно думите ми.

На Питър му дойде прекалено много: истини, полуистини и лъжи — всичко поднесено в абстракции, а фактическите неща, датите, вплетени в обвинения.

— Вие мислите, че Варак е предал всички ви?

— Сигурен съм! Ето защо трябва да работите за мен! Сега страната ни има нужда от мен! Варак държи досиетата!

Дъждът се сипеше като из ведро.

— Махайте се оттук!

— Няма да си тръгна, преди да ми дадете дума!

— Махайте се оттук!

— Вие не разбирате! — Уелс не търпеше поражения. Дързостта отстъпи пред отчаянието. — Сега страната ни има нужда от мен! Аз трябва да оглавя „Инвър Брас“! Другите са слаби, стари! Времето им е минало! Няма друг освен мене! Аз трябва да държа досиетата! И аз съм вътре в тях!

Чансълър вдигна пистолета:

— Махайте се оттук, преди да съм ви застрелял!

— Това ви е нужно като претекст ли? В същност това ви трябва! — Банър говореше бързо, гласът му стана отново стържещ, изпълнен с паника. — Варак ви е казал, че съм аз, нали? Аз нямам нищо общо с това. Той е виновен. Казах му само да поговори с Браво, само това поисках от него! Той бе най-близък със Сейнт-Клеър, това всеки го знаеше. Беше се заклел да охранява всички нас, всеки поотделно… Тогава решихте да се захванете с Нюрнберг! Не биваше да ви позволяваме това! И Варак разбра!

— Нюрнберг… — Питър усещаше как дъждът удря по тялото му. Така валеше и в оная нощ, когато катастрофира със своя сребрист „Континентал“ и Кати загина. И сега в далечината има шосе, има и насип, и дъжд. Както тогава…

— За бога! Никога не съм искал да ви убивам! Нито пък момичето! Но такова бе неговото решение! Никога не се боеше да рискува.

Варак. Лонгуърт. Чудовищната маска зад волана. Шофьорът, който караше в нощната тъма, вторачил очи пред себе си, без да забелязва жестоката буря, докато убие жертвата си.

Варак, професионалистът, който използуваше превозните средства като оръжие.

Болката в слепоочията му бе непоносима. Питър вдигна пистолета и го насочи към главата на Банър. Натисна спусъка.

Банър остана жив благодарение на неопитността на стрелеца. Питър бе забравил да снеме предпазителя. Фредерик Уелс побягна в дъжда към колата си.