Ръкописът на Чансълър

Те чакаха, знаеха, че трябва да чакат. Радиото и телевизията работеха непрекъснато; те слушаха всички емисии на новините, за да разберат, макар и с намек, дали във Вашингтон, на сто мили оттук, ще признаят тяхното изчезване. Купуваха си вестници от автомата във фоайето и ги изчитаха старателно. Една статия привлече вниманието им.

Сейнт Майкълс. Експлозия, причинена от неизправност в газовата пещ, нанесе значителни вреди на жилищен дом в този изключителен кът по залива Чезапийк. За щастие в момента на взрива в къщата не е имало хора. Собствениците, мистър и мисис Чансълър О’Брайън, са в чужбина. Търсят се начини да се влезе във връзка с тях…

— Какво значи това? — попита Чансълър.

— По този начин ни дават да разберем, че притежават доказателства, че сме били там — обясни О’Брайън. — Хитро, а?

— Откъде знаят?

— Не е проблем. Отпечатъци на пръсти. Вашите са взели от армията, а моите ги има във всяко служебно досие.

— Но те не знаят за Алисън. — Чансълър изпита някакво облекчение, което О’Брайън веднага заличи.

— Боя се, че знаят. Затова казват „мистър и мисис“.

— Не ме интересува! — Алисън гневно избухна. — Искам да знаят. Те си мислят, че могат да изплашат когото си пожелаят! Мен не могат да ме стреснат! Имам какво да кажа?

— Ще ви кажат, че и те имат какво да разкрият — меко се намеси О’Брайън, като пристъпи към прозореца е изглед към океана и плажа. — Допускам, че ще ви дадат право на избор: заради интересите на националната сигурност. Или ще мълчите за всичко, което сте видели и чули, или ще разкажат за дейността на майка ви преди двадесет и две години. Ще заговорят за новоразкрити обстоятелства, които осветляват причината за смъртта на хиляди американски войници в една-единствена битка. А това неизбежно ще повдигне въпроси около командуването на вашия баща.

— „Мак палачът — студено изрече Питър. — Убиецът от Часонг“.

О’Брайън се извърна от прозореца.

— Това е малко двусмислено. По-точно би било — предателят от Часонг. Чиято жена-наркоманка се продавала на врага и станала причина за гибелта на американски воини.

— Те не биха посмели да направят такова нещо! — извика Алисън.

— Твърде е пресилено — добави Чансълър. — Ще нагазят в опасни води. Това може да се обърне срещу тях.

— Разкрития от подобен род — продължи О’Брайън с кротка убеденост, която Питър отдаде на изстрадан личен опит — са винаги драматични. Те са новина номер едно. А после каквито и обяснения да се дадат, те не изглеждат толкова важни. Ударът е нанесен: не е лесно да се заличи.

— Не вярвам — нервно го парира Алисън. — Не ми се ще да повярвам.

— Послушайте ме. Така се работи с досиетата на Хувър.

— Тогава да намерим тия досиета — каза Питър и сгъна вестника. — Да започнем с Джейкъб Драйфус.

— Това е Кристофър, така ли? — запита Алисън.

— Да.

— Разумно е — добави тя и погледна към О’Брайън. — Все не ми се иска да повярвам, че няма към кого да се обърнем.

— Има един сенатор — прекъсна я Питър. — Можем да отидем при него.

— Но дори нему ще са нужни повече доказателства — каза О’Брайън. — Преди два дни — може би не, но сега нещата стоят иначе.

— Какво имате пред вид? — тревожно попита Чансълър. Снощи О’Брайън бе толкова уверен в себе си. Досиетата са изчезнали. Куин имаше доказателства. Сега положението изглеждаше отчайващо.

— Сега не можем да отидем при него.

— Защо да не можем?

— Защото имаме зад гърба си Сейнт Майкълс. Унищожение на правителствена собственост, нарушение на процедурите за сигурност. Той е обвързан с клетва да съобщи за нас, ако направим опит да се свържем. Ако премълчи, става нарушител на закона.

— Глупости! Приказки!

— Закон! Може да ни предложи помощ. И ако Варак не се е лъгал, сигурно ще постъпи така. Но не веднага. Първо ще ни предложи да се предадем. От законна гледна точка това е единствената позиция, която може да заеме.

— И те тъкмо това чакат! Не, така няма да постъпим!

Алисън го докосна за ръката:

— Кои са тези „те“, Питър?

Чансълър замълча. Отговорът на нейния въпрос бе така отвратителен, както и обстоятелствата, в които се намираха.

— Всички. Този, който притежава досиетата, иска да ни очисти. В това вече сме сигурни. Онези, които знаят, че досиетата са изчезнали, и държат да го запазят в тайна, искат от нас да мълчим. Готови са да ни пожертвуват заради това мълчание. Но също се стремят към досиетата. — Питър бавно прекоси стаята и застана до прозореца. Загледа се в океана. — Знаете ли, Браво ми каза, че преди четири години и половина ми е открил един свят, за който не съм и помислял. Каза ми да се върна в него и да оставя реалния свят на другите. На него и подобните му. — Той се дръпна от прозореца. — Но те не са достатъчно достойни за този свят. Не зная дали ние сме, но те — в никакъв случай.