Ръкописът на Чансълър

Питър пропълзя до края на стълбите и се пресегна към ключа за лампата. Светна. О’Брайън се бе свил на първото стъпало, обгърнал с една ръка перилата. Вдигна очи към Чансълър. Лицето му беше в кръв.

Шофираше Чансълър. На задната седалка Алисън придържаше главата на О’Брайън. Парчета стъкло се бяха набили в рамото и дясната му ръка, а по лицето и шията си имаше дълбоки разкъсани рани, не особено опасни, но силно болезнени.

— Смятам да ви откарам у вас — каза Чансълър, който продължаваше да диша учестено от страх. — При жена ви и при вашия лекар.

— Правете каквото ви казвам! — отговори Куин, надвивайки болката. — Жена ми знае, че съм във Филаделфия, а лекарят ми ще задава ненужни въпроси. Ще потърсим друг.

— Според мен въпросите тъкмо сега са нужни!

— Но никой няма да повярва на отговорите!

— Не бива да постъпвате така — каза Алисън, като попи лицето му с кърпичка. — Питър е прав!

— Не, не е вярно. — О’Брайън потръпна от болка. — Сега сме по-близо до досиетата, отколкото когато и да било. Трябва да ги намерим. Да ги вземем. Това е единственият отговор. За нас.

— Защо? — запита Питър.

— Къщата в Сейнт Майкълс е в недосегаема територия, недвижимо имущество на стойност четири милиона долара. Практически никой не може да има достъп до нея.

— Но вие получихте достъп — прекъсна го Чансълър.

— Може да ви се стори странно, но не аз получих право на достъп. — Куин пое звучно дъх. Болката попремина и той продължи: — Ако Държавният департамент или ФБР разберат как съм излъгал, не ми мърдат двадесет години затвор. Наруших всички клетви.

Питър усети прилив на симпатии към него.

— Защо? Какво е станало?

— Пред Държавния департамент си послужих с името на Варак. Той бе специалист по работата с дезертьорите, а аз съм запознат с процедурата при получаване на „стерилна“ база. Преди години ФБР се занимаваше също с дезертьори. Казах, че това е съвместна операция между Съвета за Национална сигурност и моя отдел. Името на Варак се оказа решаващо. В моя отдел могат да направят проверка. Но при Варак — никога.

Чансълър внимателно изведе колата от дългия десен завой. Дори мъртъв, Варак продължаваше да участвува в играта.

— Не беше ли опасно да си служите с неговото име? Той е мъртъв. Тялото му сигурно вече е открито.

— Отпечатъците от пръстите му бяха заличени още преди години. Предполагам, че дори зъбите си е поправял под чуждо име. Като имате пред вид броя на убийствата в града и формалностите в полицията, може да мине и седмица, преди да идентифицират трупа му.

— Но каква бе идеята ви? Използувахте Варак, за да получите достъп до къщата в Сейнт Майкълс-. Какво от това? Защо да сме по-близко до досиетата?

— От вас никога няма да излезе юрист. Този, който ни нападна тази вечер, е знаел две конкретни неща: процедурите в Държавния департамент за ползуване на къщата и, второ — че Варак е мъртъв. Един от четиримата, които вие се готвите да посетите: Банър, Парис, Венис или Кристофър. Един от тях е знаел и двете.

Питър стисна здраво кормилото. Спомни си думите, които бе чул само преди няколко часа:

В дневниците на Държавния департамент е отбелязано, че в момента участвувам в заседание…

Мънро Сейнт-Клеър, извънредният и пълномощен посланик с достъп до всички тайни на нацията, знаеше за смъртта на Варак.

— Или Браво — яростно добави Чансълър. — Петият.

34

О’Брайън не разполагаше повече с никакви безопасни укрития. Възможностите му се бяха изчерпали. Дори най-близкият от съратниците му не би се решил да му помогне. Къщата в Сейнт Майкълс бе разрушена. Държавна собственост на стойност четири милиона долара бе хвърлена във въздуха.

Може би щяха да се намерят обяснения за ужасната катастрофа, обяснения, които да са в полза на О’Брайън. Но в разузнаваческите среди никакво обяснение не можеше да изличи чудовищните улики за убийство.

Трупът на Варак, направен на решето от куршуми, бе открит на местопроизшествието. Точно пред къщата в Сейнт Майкълс. Това говореше само за предателство.

На Чансълър всичко му бе ясно, но от това нямаше полза. Трупът на Варак е бил открит от хората, които го преследваха около Смитсъновия институт, и е бил докаран пред къщата в Сейнт Майкълс, за да предизвика коварно усложнение.

Чансълър разбираше всичко, но каква полза. Кой би се вслушал в обясненията му?

Вестта веднага се разчу. Старши агентът Каръл Куинлан О’Брайън бе изчезнал. Неговият отдел настоятелно бил изискал от Държавния департамент разрешение за достъп до дома в Сейнт Майкълс едно. В мотивите по разрешението било замесено името на Варак с обяснението, че се провежда съвместна операция между ФБР и Съвета за Национална сигурност. Самата мотивировка бе лъжлива, подобна операция въобще не била планирана. А О’Брайън никъде не можеше да се открие.

Тайният център за разпитване на дезертьори бе унищожен.