Ръкописът на Чансълър

— А радиостанцията? — запита Алисън, като се стараеше да говори спокойно. — Защо не можахте да се свържете?

Куин ги изгледа.

— Заглушават нашата честота, което означава, че я знаят. А тя се променя всеки ден.

— Опитайте тогава на друга честота! — предложи Питър.

— Няма смисъл. Някъде навън, на петдесет или сто метра, има електронен прехващач. Докато се свържа с някого и предам съобщение, те отново ще ни заглушат.

— Опитайте, за бога!

— Няма смисъл — отвърна О’Брайън, като отново погледна към таблото. — Те това целят. Да всеят сред нас паника. На това разчитат.

— Но защо? Нали казахте, че тук никой не може да ни проследи? А ето, проследили са ни, радиостанцията не работи! Не вярвам на вашите стоманени конструкции и дебели стъкла! Те не могат да издържат на няколко горелки и чукове. За бога, направете нещо!

— Нищо не правя, а те тъкмо това не могат да повярват. След две-три минути ще опитам да предам съобщение на същата честота. — Куин погледна към Алисън. — Качете се горе и проверете всички прозорци отпред и отзад. Викнете, ако забележите нещо. Чансълър, вървете в столовата и направете същото.

Питър не помръдна.

— А вие какво ще правите?

— Нямам време да ви обяснявам! — Той се приближи към прозореца и надникна. Питър тръгна след него. На входната врата фигурата отново се очерта върху нощното небе. Постоя неподвижно няколко секунди, после отново повдигна двете си ръце напред.

Изведнъж мощен прожектор от няколко хиляди свещи проряза мрака.

— Вижте, отпред! — провикна се отгоре Алисън. — Има…

— Виждаме! — изрева О’Брайън. — Чансълър, проверете къщата отзад!

Питър хукна към малката сводеста врата за трапезарията. Друг ослепителен сноп удари прозорците от задната страна на къщата. Той погледна встрани и затвори очи. От заслепението го заболя глава.

— И отзад има прожектор! — викна той.

— И оттук! — Гласът на О’Брайън идеше от нишата в дъното на всекидневната. — Проверете откъм кухнята! От север!

Питър се втурна към кухнята. Както предполагаше Куин, четвърти прожектор шареше по решетъчните прозорци и в северната страна на къщата. Питър отново закри очи! Истински кошмар! Накъдето и да погледнеха, ги ослепяваше горещата бяла светлина! Атакуваха ги с ослепителна бяла светлина!

— Чансълър! — изкрещя О’Брайън отнякъде. — Качете се горе! Дръпнете Алисън от прозорците! Застанете в средата на къщата! Побързайте!

Питър, неспособен да разсъждава, веднага се подчини. Стигна стълбата, хвана се за перилата и побягна нагоре. Зад себе си чу гласа на О’Брайън. Въпреки цялото безумие наоколо той бе спокоен и сигурен. Отново опитваше радиостанцията.

— Ако ме чувате, тревогата се отменя. Сейнт Майкълс едно, повтарям. Тревогата се отменя! Съобщихме в Чезапийк по резервната радиостанция. Те са вече на път. Ще пристигнат до три-четири минути. Повтарям. Стойте вън от зоната. Тревогата се отменя.

— Какво вършите?! — изкрещя Питър.

— По дяволите, качвайте се горе! Вземете момичето и застанете в средата на къщата!

— На чия страна сте?

— Тези мръсници се опитват да ни изиграят! Привличат ни към прозорците, за да ни ослепят!

— Какво казахте…

— Това е единствената ни надежда! — ревна в отговор агентът. — Сега вървете при Алисън и правете каквото ви казвам! — Върна се до радиостанцията и натисна бутона.

Питър не дочака да чуе думите му. Видя само, че агентът е коленичил ниско до земята, скрит зад един фотьойл, и поднася микрофона към устните си. Чансълър се затича нагоре.

— Алисън!

— Тук съм. В предната стая!

Питър се спусна през коридора към спалнята. Алисън стоеше до прозореца, хипнотизирана от гледката навън.

— Някой тича!

— Махни се оттам! — Той я дръпна навътре и я отведе в коридора.

Първо чу металически звън — нещо се удари в стъклото или в решетката на прозореца. И изведнъж…

Експлозията бе оглушителна. Ударната вълна ги повали на пода. Дебелото стъкло се пръсна на всички посоки, парчета заседнаха по стените и в пода. Отломките от желязната решетка със звън се удряха в твърдите предмети.

Цялата къща се разтърси. Мазилката се пропука, гредите се усукаха. Държейки Алисън в ръце, Питър разбра, че е имало още два-три взрива, така близко един след друг, че се бяха слели в едно.

Не. Експлозиите бяха четири, от всяка една страна на къщата, от всеки ослепителен прожектор. О’Брайън излезе прав. Идеята им бе наистина да ги привлекат към стъклата и да хвърлят експлозиви. Ако бяха близо до прозорците, острите късове стъкло щяха да се набият в телата им. Вени и артерии щяха да се прекъснат, можеха да получат дълбоки порязвания по главите и лицата, както се бе случило с Питър на шосето за Пенсилвания. Сходството в двата случая бе болезнено. Дори през гъстия облак от хоросан пред очите му изникна споменът за катастрофиралия автомобил. Само жената в обятията му беше друга.

— Чансълър? Всичко наред ли е? Отговорете!

Това бе гласът на Куин, изкривен от болка. Идеше нейде от долния етаж. Питър чу рев на потеглящи автомобили.

— Да.

— Те заминаха. — Гласът му ставаше все по-слаб. — Ние трябва да се махаме оттук! Час по-скоро!