Ръкописът на Чансълър

— Ах ти, кучи сине…

— Повярвайте, не се шегувам. — Чансълър не повиши глас. — Хотелът се наблюдава от хора, които ще се опитат да ме преследват. Ако успея да се измъкна, без да ме видят, има шанс да се скрия. Този шанс ми е нужен и вие трябва да ми кажете как да постъпя. По-добре ми съдействувайте, защото, ако хванат мен, ще хванат и вас. Но няма да напускате коридора. Защото, ако се махнете и нещо се случи на момичето, вие сте загубен.

Агентът не каза нито дума. Веднага натисна бутона за асансьорите. Десният пристигна пръв, но вътре имаше хора. Той го остави да отмине. Дойде вторият. Беше празен. Агентът влезе вътре, натисна стоп-бутона и вдигна слушалката на аварийния телефон. Когато му се обадиха, представи се за строителен инспектор, но говореше лековато, с шеговит тон. Обясни, че се нуждае от помощ. Бил отворил етажното електрическо табло, а не разполагал с инструменти, та биха ли му изпратили веднага техника? Затвори телефона и се обърна към Чансълър:

— Имате ли пари?

— Не много.

— Дайте ми двайсет долара.

Питър му подаде парите.

— Какво ще правите?

— Ще ви измъкна оттук.

След минута вратата на левия асансьор се отвори и техникът се появи. Носеше работен комбинезон и широк пояс с инструменти. Агентът му кимна, показа му картата си на ЦРУ и го помоли да влезе в кабината. Разговаряха тихо, Чансълър не можа нищо да чуе, но видя, че агентът мушна банкнотата в ръката на техника. Той излезе и махна на Питър да влезе в асансьора.

— Правете каквото ви каже. Той мисли, че това е учебна операция на ЦРУ.

Чансълър стъпи в кабината. Техникът свали комбинезона си. Питър го гледаше с недоумение. Отдолу работникът бе с дебела долна риза и бели гащета на сини и червени точки.

— Разберете, че не мога да ви дам пояса с инструментите. Той е лично мой.

— Разбирам — отвърна Питър, като надяна комбинезона и работното кепе.

Слязоха направо в подземния етаж. Техникът го поведе по няколко циментови стъпала към съблекалнята. Хотелските служители бяха облечени, готови да си тръгнат. Техникът тихо им обясни нещо.

— Хайде, мистър — каза един от тях. — Смятайте се за член на нашия профсъюз.

— Виж ти! — рече събеседникът му. — Големите шпиони си играят игрички.

Вратата на сутерена водеше към тесен проход, който излизаше на улицата. От двете страни на прохода имаше боклукджийски кофи. Питър забеляза точно пред изхода силуета на мъж с шлифер, който изпъкваше на фона на жълтеникавия здрач. Скоро улиците щяха да потънат е мрак. Чансълър реши да се възползува от тъмата и тълпите. Но първо трябваше да се промъкне край човека с шлифера. Явно не стоеше тук случайно.

Тръгна между двама служители от хотела и кимна към човека пред себе си. Двамата разбраха и се включиха е играта. Хареса им. Заговориха едновременно, насочвайки разговора към Питър, като минаха край мъжа пред входа.

— Ей, вие! — каза човекът с шлифера.

Питър замръзна на място. Една ръка го хвана за рамото. Той яростно се отърси от нея. Човекът го обърна с лице към себе си и смъкна кепето от главата му.

Питър се хвърли върху него и с тяло го избута навътре към прохода. Двамата служители от хотела се спогледаха тревожно.

— Играта на тия момчета загрубя — подхвърли единият.

— Според мен това съвсем не е игра — отвърна другият и се отдръпна встрани.

Питър чу само това, после хукна напред. Промушваше се между минувачите. Стигна до ъгъла. Светофарът бе червен, колите задръстваха улицата. Той свърна вдясно, но усещайки преследвача зад гърба си, изви обратно и продължи да тича по улицата. Прекоси, отскачайки от бронята на един автомобил, и стигна отсрещния тротоар. Пред витрината на един магазин имаше голяма тълпа: куклен спектакъл на Дядо Коледа и джуджетата му. Чансълър разбута грубо хората като обезумял. Погледна над главите им.

Човекът с шлифера бе на отсрещния тротоар, но не направи опит да прекоси. Поднесе правоъгълна кутия към устата си. Говореше в микрофон.

Питър тръгна край сградата, отдалечавайки се от тълпата. Преди да се усети, намери се пред друга витрина, този път на бижутерски магазин. Изведнъж стъклото на витрината се разби на късчета: такъв шум досега не бе чувал.

Моментално задействува сигнална инсталация, оглушителни сирени изпълниха въздуха. Хората се обръщаха и го гледаха. Вцепенен, Питър зяпаше във витрината. На сантиметър от него имаше малка дупка в стъклото: дупка от куршум. Невидима ръка бе стреляла в него!

Минувачите се разпищяха. Питър се затича към ъгъла. Един човек се втурна след него:

— Спрете! Полиция!

Питър се шмугна в тълпата. Дори полицаят да държеше пистолета си готов за стрелба, не посмя да го използува. Питър с усилие си запробива път към бордюра и се затича по платното. Пресечката бе задръстена, движението в пиковия час бе блокирано.

Забеляза празно такси недалеч от следващата пресечка. Чансълър се затича натам с надежда, че никой няма да му го измъкне под носа. Таксито не само щеше да го придвижи, то щеше да го спаси.

— Смяната ми свърши, друже. Не вземам повече пътници.

— Но лампичката ви е включена!